Нощ
(миниатюра)
Витае усещане.
За красота. И споделеност.
За вълшебство. И влюбеност. ...

Жадно ме сричаш
в очите с надежда -
като бяло кокиче
над снега ме поглеждaш.
Любовта ти красива ...

Поглеждам се отново в огледалото,
разтривам пак очите със ръце
и виждам, че е пак във капки цялото
усмихвам се и вдигам рамене.
Не гледам в огледало, а в очите ти - ...

Станишев:За премиер Орешарски е най-силната кандидатура.
И това ако не е карикатура!
Силен е, от Черепа взима силата,
кат′ на Крум чашата - любимата.
Бог ли разума за миг му отне - ...

Бели птици
Душите ни са като бели птици -
бели ангели с разперени крила.
Зоват ни и миражи, и звездици -
към вечните предели на духа. ...

Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...

Филип усещаше светлините по врата си, беше уплашен. Адреналинът нахлуваше в мозъка му и смазваше ясната му мисъл като парен чук, светлините се приближаваха, а с тях и воят, който раздираше съзнанието наред със слуха и караше сърцето му да бие още по-учестено. Колкото по-ясно се чуваше воят, толкова ...

Отварям весело очи
и виждам аз с усмивка
твоите гърди,
които нежно гушнали са ме
и още по-нежно ...

Евровизия
Сбирай се народе,
оцелял във глад –
дядо ЕвроПейо
пее на инат. ...

Пролетен копнеж...
Очаквам те във тая първа утрин
на Първата ни пролет, още не пропусната...
Ела със чувства току що пробудени
и с капчици роса, като звезди, по устните!... ...

седя си на стола
а столът седи на земята
и се чудя и мая
и се чуди и столът
колко талант е нужен ...

1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...

Тази моя душа,
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори, ...

Аз и поетът интимно
Познавам се, не съм ефирен
и дарба нямам - изказ мек.
Тълпи не мога да събирам,
не ставам никак за поет. ...

ИЛЮЗИЯ
“...безмълвни като нарисуван кораб
сред нарисуван океан...”
Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”
Животът ми е странно приключение – ...

Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...

Не ми се щеше да оразмерявам скръбта,
която така и не зае никакво място зад себе си.
Къде и Как?
Ослепената есенция – „Опитай да поплачеш.”
Как и къде? ...

тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо ...

Искам в здрача
на моята самота да се загубя.
И не искам никой да ме търси!
И никой да не ме намери!
Самотна, уморена, наранена ...

Събужда ме утро, атлазено чисто,
очаква ме жадният ден,
гладно дете ще поиска закуска,
а кой ще се сети за мен?
Поемам по пътя - от стая във стая, ...

Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;
когато няма пред какво да коленичиш, ...

1. Увертюра - "В чест на Моцарт"
И в това "Огледало"
основно начало:
Моцарт да прославям,
заслугите му да представям - ...

Не се побирам в кожата си.
Тясна ми е. Задушава.
Оказва се,че много сложно е
в естествения ритъм да си вляза.
И как да укротя сърцето - ...

"Любовта е над нещата"
из романа "Мила, Мерилин" на Ваня Щерева
Любовта е над нещата.
Ту е шумна, ту безмълвна.
Днес палач е безпощаден. ...

Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното ...

---
На гърба ти по ствола целувки безброй са разпръснати —
озвучени безсрамно с поредния нощен акорд.
Те пътуват круизно към островче, спряло на кръста ти
и неспирно повтарят ту "ляво", ту "дясно на борд"... ...

Светът е пълен с омраза и лъжи,
светът е пълен с разбити мечти.
Светът е наситен с болка и тъга,
но светът си е устроен така.
Ако мога да избирам моя свят, ...

Събуждане
Виж небето – пожъната нива.
И звездите – със сърп окосени.
А нощта като сън си отива –
в който няма и спомен от мене. ...

Мечти между небето и земята.
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...

Кореспонденция
Едва те познавам, чета само писмата ти,
с тях ме обсебваш, за теб да мечтая,
със буен плам описваш душата си
и тяло такова, каквото желая.. ...

Любовта ти е последната октава
от симфонията на дъжда...
след нея винаги дъга остава,
носи спокойствие и тишина...!
Любовта ти на дете и дама ...

За тебе, мили, аз тъгувам
и всичко тъжи във мен.
Вече не те прегръщам,
няма те, без теб започва всеки ден.
Замина, дори снимка не остави, ...

Последен с теб се запознах
и с песни нежни думи ти мълвях,
отвърна ми с усмивка на уста,
изящна като цветна пъпка беше тя.
В страна далечна стана всичко, ...

1 На критикарите
Тук всеки всичко критикува,
реве вдовишки и раздува,
но над нещата не умува
и критиката му не струва! ...