"БЕЗ ИЗХОД"
текст: Мирела Гълчанова
и
Росица Митева
Защо ме изостави, мамо? Нямаше ли нужда да ме прегърнеш? Аз щях да те накарам с мен да се гордееш! Защо го направи, мила мамо? Не ме ли искаше? Защо го направи? ...

За жената - питайте жените!“
(Пословица).
Душата на жената
е terra incognita!
Но вместо със въпросник ...

Защо държиш ме толкова жаден
за дружеска, мила думичка от теб една,
когато добрата съдба ни е събрала,
а ние само се споглеждаме едва?
Обичам те много, направо си летя, ...

Подмина ме! Просто така ме подмина…
Небето над мен се стовари.
Светът ми се срути, земята се срина –
шамар да ми беше ударил!
С нож да ми беше пронизал сърцето, ...

От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...

Ръцете ти са оголени върби,
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...

Да обичаш е толкова трудно –
да умееш за друг да живееш
и с душата си – изворче чудно,
върху болките му да се лееш...
Да обичаш е толкова нужно - ...

Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...

Гледам през прозореца с надежда
и повдигам лявата си вежда:
Виждам мръсотия тук-таме,
че кой през тази гнусотия ще съзре
гледката на няколко мръсни гаража ...

И ето, че се събуждаш, не знаейки къде си, оглеждаш се и разбираш, че си на дъното -потънал в кал. Всичката мръсотия полепнала по теб е нещо, което не разбираш. Всъщност, тя е синтез от погрешните решения, които някога си взимал, напразните надежди, които си таил и мнението на социума за твоята същн ...

ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА, ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА... Хората се блъскат в Радо и го размятат между себе си като стара опаковка от вафла. Музиката се е превърнала в монотонно барабанене в ушите му. Поти се. Усеща как по небръснатото му лице полазват малки капки влага и го карат да се чувства лепкав и гнусе ...

Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие? ...

Очите парещи, сълзите капещи,
лицето черно е от размазания грим.
Гласът треперещ, устните пресъхнали
гърлото безмълвно е заради неизречените думи.
Тялото потъващо, леглото поглъщащо, ...

Изгубих те... И се научих
в отсечката на днешния ден
да се радвам на всяко чувство,
на всеки миг споделен.
И няма вчера, нито утре, ...

СМЪРТ... eла!
Eла, СМЪРТ моя!
Eла... ВЗEМИ МE!
Eла тихо - загърби мe,
за да тe нe видя аз! ...

Днес сърцето ми като цвете се разтвори,
цъфнало в студа на премръзналата ми душа,
и на твойте мисли реши то да отговори
и да потърси малко топлина.
Днес душата ми с надежда се изпълни, ...

Нужни са ми само две дози истина,
две дози, но ударни, венозни.
Нужна ми е само една усмивка,
една, но истинска, от която кръвното се вдига.
Нужен ми е донор, ...

Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак ...

И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...

Воин
Аз съм денят. Аз съм и нощта.
Див и яростен. Воин и пазител.
Воювам с дух, сърце и душа.
Насаме със съмненията и съвестта. ...

В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...

Докъде стига подлостта?
Колко чувства може да поеме човешкото сърце, преди да спре да бие завинаги?
Колко любов? Колко омраза? Колко мерзост? Колко от всичко?...
И защо Едни са целунати от съдбата, а Други са отритнати?
Когато даваш всичко от себе си, без да очакваш да получиш нещо в замяна, дали се ...

И няма ден, и няма нощ
И няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша. ...

Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора. ...

Толкова много жени
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...

Човешките очи остават
ненаситни:
да вземат искат само,
но не и да дадат,
и те в това са, братко, ...

Заспали са навън цветята.
Полъхва галещо ветрец.
И сънено протяга се тревата,
припява в тъмното щурец.
Аз се сгушвам във тебе - ...

Котаракът...
Тъй случва се, че след подялба един нещастен все остава.
На теб се мелницата падна, на мен пък котката ни стара.
Ще грабна своите парцали, да търся синьото си лято.
Че тук от хората ще прося, а мойта чест я пазя свято. ...

Когато са пречупени крилата,
все още имам сили да летя.
Когато е заключена съдбата,
ключът един е - да творя!
Когато истината и лъжата ...

Най-прекрасната любов това е
час след час да звънкаш
и така да те омае
за да кажеш нежно -
че обичаш. ...