Поглеждам през прозореца и... О!
Прекрасен ден ми маха зад пердето.
Очи разтърквам, щипвам се, а той
налива слънце в чашата с кафето.
Прелита гълъб, весело свирукащ, ...

Бедни души
Бедни души.
Празни очи.
Гора от ръце
раздира небето. ...

С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...

Приятелство ако можеш ти намери,
защото е скъпо и трудно в тез дни.
На приятел се прави всеки почти,
а ножове забива отзад и боли.
Приятел е този, който винаги ще ти даде ...

Част от мен-част от теб
Има една моя част в твоето тяло
и си пасват идеално двата различни комплекта.
Два броя плът, за секс закрещяла
и страстна любов допълват момента. ...

Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...

В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря"
Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал. ...

Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват, ...

Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...

Заглавие и идея от:
Благодаря на (Калин Стайков) kalints
Под пръстите зреят тръпчиви идеи
и стихове сънни надничат.
Нахранват душата, за нещо копнеят ...

Когато под краката ти са
върховете,
далече бяга
твоят хоризонт,
разтягат пръстена му ...

Причината
Видът на взаимодействията между нас е причинен от причини. Те дават насоките и определят реакциите на хората. Поставят условия и въпросът „Защо“ се задава, за да разберем намерения и подбуди, довели до дадени изяви, отговори и поведение. С въпроса търсим отговори в себе си или от другите. ...

Русалка
Mежду земята и морето -
мъничка русалка.
Днес убоде си кутрето
в раковина жалка. ...

ВЪЗДИШКА
Ще покажа
един блясък -
Твоя блясък!
Ще скрия ...

Момчето, което ми разби сърцето,
момчето, с кафявите очи...
То беше приказна заблуда,
потънала в потоци от лъжи.
Той беше сън прекрасен ...

Човекът е това, което е!
Животът те поглъща като лава...
И щом усети те, че си „менте”
на смъртната стена те приковава
„Виновен” – ти окачва... и въжето ...

Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...

Начало
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...

Вървя си из морската градина. Късно утро е наближава обяд. Небето е безоблачно и синьо откъм морето подухва лек и приятен ветрец, който носеше прохлада. Под сенките по алеите на пейки бяха насядали много майки с невръстни деца... разхождаха се влюбени двойки.
Сякаш човек беше готов да забрави за вси ...

В неделя следобед кварталът застива
във странен и сив зодиак,
птици се гонят в простора лениво,
а котки сънуват каймак.
Григоров крещи на балкона отсреща, ...

Можеш ли да повярваш
колко силно те още обичам!
Но това е един друг вид любов -
хем свенлива, хем смела.
Пречистваща. ...

Дойдох при теб от безкрая,
с порива на космичен вятър,
разпилял душата ми до края
на брега - ситен кварцов пясък.
Ти си ми водата, създаваща спомени, ...

Пета част
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...

Captured in the way you walk / Запленен от начина, по който ходиш.
Are you sure its something I cant hear / Сигурна ли си, че е нещо, което не мога да чуя?
So far away / Толкова далеч.
This is nothing I can deal with / Това е нещо, с което не мога да се справя.
My self is tortured / Самоизмъчен съм ...

Mother, where are you today? / Майко, къде си днес?
You took a piece of me the day you went away, / Взе част от мен в деня, в който си тръгна,
No recollection or the smell of your perfume, / без спомен или мирис на парфюма ти,
I took a piece of you the day I left the womb. / аз взех част от теб в де ...

Разкопки
И други хора тук живяли
във времената стародавни,
но тръгвайки си завещали
ни, скрити в костите си тайни... ...

DeniDench-How Insensitive

Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше ...

Аз съм жена, не от онези наивните -
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.
Топли са само очите ми (всъщност и дланите). ...

Б О Р Б А
Живеем във време,
с души пълни с прокоба,
и се борим единствено и само със злоба.
Животът е труден, оставаме все по-малко ...

В морско синьо от усмивки лято,
във пърхаща от ласки синева
срещнах те, красавице, когато
двамата се гонехме в съня.
Ти беше като шепнещ ручей, ...

Не усещаш ли ти парещия поглед върху кожата си?
Не виждаш ли устните жадни, жадуващи, те само с твойте да се слеят?
Не чуваш ли ти как сърцето ми стене, че само на теб е подвластно?
Уви, писано ми е цял живот да копнея и силуета ти, скриващ се зад бялата врата, да следя до безкрая.
Ах, да можех да т ...

ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерн ...

Не говори, не казвай нищо!
Остави ме да съм щастлива.
От спомена на първата ни среща
и тръпката, която до днес ни залива.
На люлката сме си двама, ...

Понякога ме провокираш да съм топла,
по-топла от очите ми кафяви,
по-топла и от кехлибарените вопли,
с които слънцето в душата ми изгрява!
Понякога ме предизвикваш да съм нежна, ...

Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив, ...

ОЩЕ ЕДНО ЮЛСКО УТРО 2
И отново е юли.
И отново е утро.
Този път – не последно,
но с познатите чувства. ...