Сълзи се стичат и трептят,
с нож дълбаеш в моето сърце.
Раните все още кървят,
спри кръвта с двете си ръце.
Кръв капе от ранената душа ...

Седяхме на масата тихи
на чаша вино червено.
Мезето беше скъпарско,
но трудно бе да преглъщаш.
Къде е пламъкът в очите ...

ИСКАШ ЛИ...?
Искаш ли да избягаме?... Да изтичаме с вик
към светлото утро щастливи и боси,
и да бъдем свободни, макар и за миг
без предчувствия тъмни, без болни въпроси... ...

Зов небесен, зов вселенски,
ангел хвърля звездни сенки.
Чух го снощи - върху рамото ми кацна
и поиска той история да ми разказва.
Чул зова му, сетива отворих, ...

... А всяка нощ безоблачно
изгряват и залязват
звездите неотменно.
И всички са особени –
различен цвят и блясък, ...

И какво, че навън е дъждовно и сиво,
и какво, че е есен.
Да си влюбен е толкова много красиво,
и животът е песен...
Не поглеждам в краката си локвите мръсни, ...

Постелил си дома си и очакваш
да го населят хора със очи.
Очи, които осветляват мрака,
в които да се сгушиш и мълчиш.
И ти ги храниш с хляб и със роса, ...

Два облака сме –
понякога дели ни
слънцето,
луната,
а зад маски тежки, ...

Пренапиши ме
Сега аз дращя по вратата. Не отваряй…
Нали съм зла и остра. Сърповидна.
На усета тавана се стовари
върху земята ми… Мечти и старо вино. ...

Ти беше уличното куче,
което аз прибрах от тротоара...
Ти бързо се дресира и научи,
че не е всичко във живота ни поквара.
Ти беше мръсно, гладно псе... ...

Потапям се в романтичните утопии на нощта
и жадно изпивам с очи тъмнината…
Клепачи отпускам и сграбчвам съня,
както сграбчвах някога твоето тяло.
Съжалявам, сгреших, че в съня си те пуснах. ...

Ортопедът:
Нека има бяла зима!
Нека има лед, пързалки.
И фрактури нека има
за големи и за малки. ...

И пак е Коледа, и пак ехти камбанен звън, тупти в сърцата,
искрят отново празничните светлини,
проблясват закачливо на елхата,
да помълчим, усети ли как тихичко вали снегът,
решил е да зарадва по детски сетивата. ...

ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
Животът, както казват, "мина покрай мене".
Не се опитвах да "омагьосам" годините.
На много истини не се научих.
А други не приех - отричах ги. ...

Звездите се разплетоха в небето
и спуснаха коси комети.
Не пожелавай нищичко, което
с везна в теглилка, да се мери.
Поискай от звездите да ти сбъднат ...

Толкова е трудно... да останеш сам.
Един ден имаш всичко, а на другия го няма.. изчезнало е и е оставило след себе си единствено празнота и липса. И пред всичко, имам предвид наистина всичко. Смехът, радостта, чувството за споделеност. Изчезна. Дори спомените избледняват, натежали под силата на безг ...

Тигрица съм, превърната в жена.
Жена тъй нежна, ласкава, чаровна.
Към тебе взор обърнала в нощта,
очаквам те с надежда аз огромна.
Да дойдеш, да ме приласкаеш ти, ...

Goldie - Making up again
You... You touch my hand and I sing
You made me feel like a king
That's when I tell you I love you
But you, you don't believe what you see ...

ПОСРЕДГРИП
На дъщеря ми
Страдаше, когато беше влюбена,
и не виждаше ни майка си, ни мен.
Но сега, наистина когато те боли, е глупаво ...

Шарени слънчогледи,
вятър със коса.
Покосени са и бледи,
а нямам в мен боя.
Искам да нарисувам ...

Аз още помня други дни,
със други времена и нрави
когато в мойте младини
вървяха в синурите, крави...
Когато нашият народ ...

Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия, за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На негова ...

СПОМЕНИ
Мълчи китарата, забравена и прашна,
а бе славеево гнездо, за песни вито...
Какво по-безполезно и по-страшно
от секнал извор и пресъхнало корито? ...

Люляк има в стаята.
Лилав люляк -
в стъклена
прозрачна,
релефна ваза. ...

- Мъжки, кое е най-трудното нещо на света? Да узнаеш истината от някого, който не я знае?
- В смисъл? Понякога истината не се узнава, а човек трябва да я почувства, за да я разбере.
- Както казваше дядо – всеки е прав за себе си. Сиреч за всекиго е различно.
- А по толкова много неща си приличаме... ...

Няма драми,
няма сълзи,
една отишла си любов,
няма драми,
няма викове ...

За миг през главата ми минаха десетки сцени от старите филми, в които младият джентълмен слиза от каретата и подава ръката си на придружаващата го дама, която естествено бе абсолютна красавица.
Старите филми. С какво са те по-различни от случващото се днес? Те нещо по-добро ли са, или просто нещо, к ...

Хей, знаеш ли? Изпращам те. Отивай си.
И без това не искам и да искам.
Аз все не бях наясно със мотивите,
когато съм те искала, а исках.
И знаеш ли? Мълчи ми се без дишане. ...

И колко мъка има във нощта,
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...

Сбъдване
Как ще научиш дъжда под твоя диктат
да се влива в реката, дъгата в небето
как ще издигнеш, ако на възел в кълбо е,
а то е в търбуха на риба... софизъм и толкова. ...

Борови клонки плахо надничат
през детските ми години.
Последни дни и часове изтичат.
Годината ще дойде, но ще мине
като навито на кълбо вретено. ...

Ще взема да го кръстя това чекмедже с твоето име, Ре! Оказвали ли са ти такава чест? Онова чекмедже на скирина в спалнята, точно под огледалото. Държа го полуотворено, за да мятам в него носени чувства. Затова и не го затварям - ще се вмиршат съвсем. Питаш защо не ги мятам в коша с мръсните дрехи? К ...