ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...

Белеят косите - безценно сребро.
Слабеят краката, но сърце палаво
пак играе весело хоро!
Мъждеят очите, а душата все тъѝ устремена
търси слънцето, луната и звездите. ...

Любовта
(Водещо чувство в живота)
Любовта е чувството завладяло света. Това чувство даряващо ни с толкова много щастие и същевременно с адски много болка и сълзи. Казват, че човек среща истинската любов само веднъж в живота. Но за мен това не е точно така. Ако твърденията бяха верни ние нямаше да се ...

Дай ми повод да склоня
глава на мъжкото ти рамо,
за да се случат чудеса...
Земята цялата да стане
една феерия от чувства! ...

Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги, ...

ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...

Когато очите се затварят,
железни нокти в съня нахлуват,
когато очите се затварят,
кошмарни сенки в съня върлуват.
Заспалият нещо оттатък го дебне, ...

Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря. ...

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.
Не, не отричай. Аз още живея ...

Просъскват пластовете,
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...

Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани ...

Освободи ми мястото в сърцето -
не искам нищо друго да ми даваш.
Едно да знам - че мой си под небето,
и че до края само мой оставаш!
Да ти запазя мястото отляво ...

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...

Черни рози се връщат при мен,
помрачили небе от усмивка
и се срива всичко - точно за ден,
без никой от нас това да иска.
Дълго пазени тайни крещят ...

Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове ...

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета ...

Сърцето ми разби,
на части е сега.
Любовта я няма,
само раната остана.
С нея си сега, ...

Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...

гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини ...

Един пожарникар ме спря веднъж.
Тиквеник е той един и същ.
Той ми каза: "При мен ела,
аз правя дюнера!"
Прости хора му повярваха ...

Далеч
Ти си много далеч.
И болезнено близо.
Уморих се от чакане.
Уморих се от търсене. ...

Пускам стрит на прах хипночип
в кафето на частен ученик
с цел да бъде програмиран
да протестира срещу Пинк Флойд.
06.03.1997 рано сутринта

Ден след ден търся любов
Там, където преди време е никнала
Но днес днес няма и помен
Ден след ден в мен надежда гори
Че ще я намеря отново поникнала ...

Реката от думи
Тъй реката от думи
все нататък тече...
И любов помежду ни,
и омраза влече... ...

Пия водка. Чиста. С лед.
Руси къдрици ми падат в очите.
Виждам те, макар да не гледам напред.
И се смея. Оглушително.
Държа цигара. Маникюр с червен лак. ...

Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше млади ...

Живееш в своя свят сега,
а аз във моя... откога?
Допирни точки търся аз
и моля се да бъда твоя,
но ти дори не знаеш за това. ...

Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...

Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден, ...

Катеричка по ствола
на смолистия бор
слезе, явно доволна,
във съседския двор.
И към близката слива, ...

Отиват си
година след година –
мечта подир мечта, мечтите гинат.
Животът,
убивачът на мечти, ...