Когато днес си тръгва любовта
прегърбена от спомени и грешки,
помахай ù на входната врата
с молитва друг, там някъде, да срещне.
Седни до мен на каничка кафе, ...

Обичам я!
Обичам устните ѝ,
докосващи ме нежно.
Обичам морето от коса,
обгръщащо ме безметежно. ...

Стъпките в душата
Стъпките в душата…
понякога са тихи!
Пристъпват плахо, кротко,
присядат просто на кафе… ...

С дъх на канела и пролетни листа,
ти идваш в съня ми и тих като вятър
беззвучно отваряш врата след врата,
по прозорците леко потракваш.
Ти нежно нашепваш мечтани слова, ...

Избор между оцет и мед, ни Левски завеща
________________________________
Кому се молите? Бог е зает!
Сами ще да си помогнем,
че чума иде кат' завет. ...

- А, ето го и него.
- Шефе. Ще ни закараш ли на "Освобождение"?
- А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?
- Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката - пошегува се Ася.
- Аз пък забравих кафето си в моята - продължи шегата младият човек. ...

Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. Случва се ня ...

Сънувам есен необятна
и две жени със ангелски тела
как ме приласкават
във вселената на своите желания.
Едната се усмихва светло, ...

"Сървайвър" в душата
Със нежност и копнеж да ме жадуваш,
във мислите с любов да ме рисуваш...
В душата скришом тайничко да влизаш
и с обич моя свят да моделираш. ...

Лимит
Лимит за всичко се отпуска нам:
за любовта – лимит, а също за страдание,
комедии, фарсове и драми...
За стонове от недохранване – ех, пак лимит! ...

Аз исках да ти кажа:
Не мога като теб да съм!
Кратка, точна, ясна.
Не се сърди, различна съм:
Подробна, хаотична и неясна. ...

Бойко:"Цецо, Бареков натясно ни хвана,
какво да правим, боли ме от тази драма!
Еталон сме си за феърплей политически,
най-светъл пример сме за кодекс етически!
Време настъпи вече за изборна касация, ...

Любовта си отиде от нас
Тръгвам си, хайде, чао, чао.
Отсега нататък сме история.
Не си мисли, че не ми е мъчно.
Раздяла е това, на кого му е лесно? ...

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...

Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…
Милорад Павич
Пълна съм догоре с изречения.
Пълна съм догоре, ще се пръсна.
Всичките ми премълчани мнения ...

...
Винаги са в цветове почти еднакви
Едната е червена, другата - карминена
Любовта и омразата
Идва в черно безразличието ...

Аз срещам утро. Залеза изпращам.
И всеки ден го пиша в календар.
На всеки ден по съвест се изплащам
със стойността на златния пендар.
И всеки ден във мене все бушува ...

1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...

1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...

Животът е твърде кратък,
за да съобразявам с разни правила,
ще правя каквото си искам,
за последствията ще мисля след това.
Кое е редно и нередно ...

ИЗУМРУДЕНА ВСЕЛЕНА
Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило. ...

Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...

На НК
Колаж
Само спомен за похвали ,
вятър и мъгла, мечти . . .
Минало -- натрупано в чували. ...

Заглавието е взаимствано
от едноименния роман на Лора Лазар
Небе от грехове,
надвиснало във мене.
Смълчани брегове. ...

Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...
Всяка болка притихва и нощ отминава. ...

Тайно в съня си плача, сутрин бързо измивам тъгата. Черното бижу от гърдите си свалям, малко грим и белезите от него не личат. Дрънкулка тук, дрънкулка там и докарвам се щастлива, а нима това е съдба?! Излизам на маскарада и гледам усмивки, щастие, любов, усмихвам се. Вадя от джоба си бялата маска и ...

Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...

И в лицето ти, през сълзи, пак ще се изсмея,
ще се правя на силна, ще псувам и ще крещя...
А щом се прибера, за ръцете ти отново ще копнея
и ще прикрия мъката си в нощта...

Нима не искаш да ме сюрпризираш?...
Отровно, нелюбовно ме презираш?...
Не съм ли секс-експертът най-достоен -
че да ти бъда... избора любовен?...
Защо ли любовта ми ти кастрираш? ...

Капки от душата
Първата... онази, която беше жадувана дълго... толкова дълго, че тази жажда се превърна в част от нея. Жажда, която и до този момент е неутолена. И която няма да бъде утолена... освен ако има друг свят и там се случи чудо. Да, може би само там, в чудния свят на ангелите, където всичк ...

Суета
И детски смях, и глъч, и врява,
но вътре в мен е суета...
И пак е пусто, че те няма,
и пълно с гола самота. ...