Какво е да ме целуваш
Кажи ми! Какво е да ме целуваш?
Топла коприна ли? Да погали устните,
с които така неотложно жадуваш
да ме намериш, полуизгубен в нощите... ...

ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак. ...

Опиат
Помислих, че отново изгубих играта.
Че отново трябва да си защитавам правата.
Че сърцето отново ще спре да тупти,
защото отсрещната страна ще продължава да мълчи. ...

Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните ù изблици, защото макар от не отдавн ...

Усмихне ли ми се луната
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...
Аз съм в Драгойново, на село... ...

Срещу социалната държава - нов поход.
Върху пенсиите ще има данък общ доход.
Много "мъдра", "далновидна" политика,
кой ти гледа човещина, съвест и етика!?

ШЕНГЕН – ПРАВИ ЛИ СА ХОЛАНДЦИТЕ?
Да, въпросът е много уместен. Ние мислим, че стопирването ни от Холандия за ШЕНГЕН е зле за нас. Според мен обаче нещата не стоят така. Холандия ни прави едно добро дело. Тя ни напомня, че нещо при нас не е добре и трябва да си го отремонтираме. Това е последната спи ...

ЕСЕН ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ
Как е слязло небето тъй ниско
над току що ораните ниви? –
бих разбутал с глава, ако исках,
парцаливите облаци сиви, ...

Този свят
Този хубав свят -
богат, обичан и нов,
прекрасен, но понякога лош,
е моят, аз го обичам. ...

Защо със тебе днес сме пак на нож...
И пак добрия – ти, и пак аз лош...
Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...
и гледаш ме навъсено, предвзето...
Нали живях по твойте правила, ...

Тези четки ми пречат -
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...

Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...

Мило либе… ето че настъпи поредната лятна нощ. Земята „замира в наслада”. Запалихме си огън и всички косачи се събрахме около него, приседнахме уморени и замълчахме. Само Благолаж, знаеш го - постоянно нещо шава и не спира да говори, започна отново да разказва своите приказки. Чудя се защо ги говори ...

Време
Разкъсващо време - време поспри,
почакай ме пак да живея,
какво че в косите вече сребри -
аз мога все още да пея. ...

На последния етаж сега се качвам,
влизам в жилище голямо
и усмихвам се, когато брат си аз изпращам,
но ми се иска да поплача на неговото рамо.
И пак оставам тука, под звездите, ...

Носталгия...
...някога в Атлантика
Носталгия ли е това?.. Не зная!..
Но нещо тук за гърлото ме хвана
когато подивял и до Безкрая ...

Entwine - Nothing's Forever
There's no desire at all
All gone with your love
And I'm slowly fading away
I always thought you'd be mine ...

В дантела от бляскав атлаз
бе в нощта на бала облечена
и танцуваше в цветовете на валс
ти – моя любов неизречена.
В очите си носеше дързост, ...

Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня, ...

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър... ...

(триолет)
Недейте ме измъчва,
в своя плам
прехапала сте устните си сочни.
Ах, как бих бил на мястото им там! ...

Това ми беше доверено от близък приятел и ме закле да не споделям точното местоположение. Знаех само, че е много закътан, отдалечен, трудно достъпен, много малък плаж.
Казвам на любимия, че съм му подготвила тайнствена изненада и потеглихме. Първоначално достъпът до там бил само по море, но открили ...

Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина. ...

МОНОЛОГ!?
Дай ми сили, мили мой Боже,
долу съм и повече не може!
Мразиш ли ме.. или обичаш,
дали от словото си се отричаш? ...

Обичам януари
Седя си в тихата стая,
подреждам спомени, мечтая,
вярвам в теб и зная,
с теб отивам и на край света. ...

Тревата не спори, не страда –
последна си тръгва оттук.
Ще бликне напролет по-млада –
под стъпки на весел капчук.
И аз, като стръкче зелено, ...

Закъснял копнеж
Искам пак на рамото ти да заспя,
в прегръдката на силните ръце
да отнемам твойта топлина,
да чувствам ритъма на твоето сърце ...

ТЯ беше усмихнато и жизнерадостно дете, с огнено-руси къдрици и големи черни очи, с които като те погледне, чувстваш, че ще заплаче. Умно дете - ходеше на уроци по английски и на народни танци, с които обиколи цяла България, че и цял свят. ТЯ беше малкa, когато родителите ù се разведоха - тъкмо запо ...

Виждам в тъмнината мига на нашата среща.
Чувам в тишината мелодията на твоя глас.
Докосвам във въздуха нежната ти кожа.
Рисувам в мъглата - двама ни хванати за ръце.
Пиша със сълзи върху морските вълни - песен за нашия танц. ...

Пак се влюбвам, господи,
а съм вече стар,
но не мога, бога, вярвай ми,
да устоя на тази хубост, чар.
Иска ми се пак, отново ...

КАТО ОГНЕНИ СТИХИИ
Като огнени стихии
бушуват страстите у мен.
С години трупани мълчания
напират като водопад студен. ...

Над стихнал свят, над беден и богат,
една звезда блести, пулсира
в неспирен бяг на своя кръговрат.
Разпръсква светлата си диря
и през светлинните години, в мрак ...

Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...