Разстла луната русите коси
и пръсна златните конфети.
И аз поисках тя да ме спаси:
и тази вечер да ми свети.
И в тази жълта, мека светлина ...

Дайте ми лист провикна се Храмът
От всичкото Аз съм опитал
Сега с думи ще градя
Сипете си сутрешна промисъл
Ами ето ти лист ...

Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бях ...

Стоя в тъмната стая сама,
стича се и последната гореща сълза
по така бялото ми лице,
копнеещо милувка поне.
И чудя се аз сега дали само с мене е така? ...

Аз съм...
различна,
нетипична,
тактична,
Боря се със ...

Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...

Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...

Пътувам
Пътувам страстно в нощите метежни,
втъкали сънища и спомени безбрежни,
пътувам дръзко пак към теб, Любими,
вземи ми всичко, но душата остави ми! ...

Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм. ...

Какво е да се срещнат в миг огън и лед?
Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?
Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,
или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.
Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние, ...

Бял жасмин
Бял жасмин, ти ме опияняваш
с твойте цветове и аромат...
Сякаш съм в градината на рая,
не ми се връща в този свят... ...

Дъждът
Дъждът идва като нежно обещание,
за да охлади летните страсти - от силно желание,
той е разхлаждаща милувка,
носи воден романс на целувка, ...

ЖАДУВАМ ТЕ, ЛЮБОВ!
Тъй както пясъчният остров
сънува капката вода!
Така умирам с вик за любовта!
Самотна птица наранена е моята душа! ...

Искам аз да те опиша,
но искам думите да дишат
с твоя дъх.
Искам да те начертая
тъй, че листът да ухае ...

Тъй в чиста форма тя не е възможна,
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише, ...

За изтриване

*
Виси на клона
препарирана котка.
Лятна жега.

Чух писък в неделя сутрин,
събудих се - валеше дъжд
и станах бързо, нямаше начин,
но сянка една ме спря изведнъж.
Вцепених се и се уплаших, ...

Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...

Тази нощ чувах твойте сълзи,
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом ...

Нищо няма да се случи, няма.
Пощальонът ще намине вечер
без дори и ред от мен за мама,
ала тя с локум ще го почерпи.
На съседа в райската градина ...

Време е за природа, вкъщи само е несгода.
Все гледам снимки, превърнах го във мода,
забравил за слънчеви усмивки и аромати,
за всякакво движение, освен на крилати.
Красива планина зад свирката на локомотив, ...

Аз много рано паднах от небето
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.
С най-нищите разпявах се над вино, ...

СЪНИЩА СВЕТЛИ
Сънища светли сънувам
и твоите мили очи.
В нощите чудо бленувам.
За себе си - радостни дни. ...

Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта ...

Сит - сред гладни, сред гинещи – жив,
бавно твоето пламъче гасне:
няма как да останеш щастлив,
ако всички край теб са нещастни.

Българийо, от песните ти блика
тъга и смях, надежда и сълзица,
където и да сме, ще ни събираш
под сянката на своята лозница.
Във виното си сложила магия, ...

Лястовича обич
На рамото му вече не заспивам,
подсмърчам си на сухо под стрехата.
Не диря обич, спомени намирам -
разплакана, нищожна, непозната... ...

ЕЗДАЧ
“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време, ...

Уличница
"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.
"Мразя те, ти, малка уличница зла!
Не вярваш в любовта,
но раздаваш тялото си без капка срам! ...

СЕИЗМИЧЕН ДОМ
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...

В Драгойново кръжат студенти,
да търсят тука старини.
И щракат с филмовите ленти,
откритото да съхранят.
Във селото се пущат думи, ...

Като река
Река съм, пълноводна и добра,
събрала нежността на върховете,
преливам в слънчева дъга,
а брегове са ти ръцете. ...

Разляти силуети в синьо...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...