След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момич ...

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...

Ти… за мен недей тъгува
мила моя с прекрасни очи,
аз ще гния в земята
докато се в земя преобразя.
Ти за мен недей тъгува ...

ПОГЛЕД В МИНАЛОТО
Без минало не може да има настояще, защото основите на настоящето са положени в миналото.
Ще направя един кратък анализ на това какво се случи в близкото ни минало. Анализът е лично мой и не задължавам никой да ми вярва.
Желателно е да ми прочетете и статията „Защо се срина социали ...

ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...

Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле, ...

Здравей, любов, ти пак ли си самичка? Находи ли се вече по мъже?
Не ме мрази, не питам иронично, все пак била си в моето сърце.
Питам просто за да зная, да се смея ли, да плача ли със теб,
да проклинам ли на твойта връзка края, тъй, както ти прокле ме занапред?
Прости, любов, не те и обвинявам, прос ...

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

Милена - Истина
Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Увехна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън. ...

Beautiful Girl
by Broken Iris
Woke today, another memory passes of you
Shades of gray from those three broken words
That unfold the truth but... ...

***
Слънце – едно, а обхожда навред градове.
Слънце – мое. Не ще те вземе никой от мен.
Ни за час, ни за лъч, ни за поглед . - Няма да те дам!
Нека гинат градове в непробудна тъма! ...

EMELI SANDE
MY KIND OF LOVE
I can't buy your love, don't even wanna try.
Sometimes the truth won't make you happy, so I'm not gonna lie.
But don't ever question if my heart beats only for you, it beats only for you. ...

One And Only
You've been on my mind.
I grow fonder every day,
lose myself in time.
Just thinking of your face... ...

(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...

Бе времето със вкус на джанки и на вятър
и дните ми нережисирани течаха.
Но този Свят е, казват, целият театър -
безгрижията ми на сцената умряха.
Не ми се падна роля на герой сладникав ...

Миниатюра
Сто взривени слънца
от една сълза.
В пътуване към себе си.
Starkmaster (Ванко Николов)

Те винаги са били там...
Откакто свят светува,
и с хубостта, и с любовта
"невинно" се търгува.
Обречени момичета – ...

Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,
а ти налял си вино, запалил си камината,
повярвай, обичам тази зимна приказка
и вън луна да свети с усмивка призрачна.
Поискай ме, когато стихне есен ветровита, ...

ЛЯТОТО СИ ОТИВА
Ей, лятото си веч отива!
Пристига щедра есента,
със дреха пъстра и красива,
но носи ни тя нам тъга. ...

Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси ...

Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...

Не мога да говоря тази вечер...
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива. ...

Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...

Морската вълна засмя се с твоя глас!
Грабнал в миг смеха, ветрецът южен
волно с ято щъркели кръжи над нас
в небосвода слънчев, теменужен!
Въздухът горещ мирише на море, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Госпожица Петрова, учителка отскоро,
изправена пред черната дъска,
открит урок провежда, изнервено говори,
изпуска тебешира от ръка, ...

Твърде рано аз те срещам,
твърде късно мене ти...
И усещам, липсва нещо,
че любов да се роди...
Може би така съдбата ...

Какво направихме...
„Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!”
„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.
Какво направихме с живота си? ...

Безсънна е нощта
В мисли разни
Даже бесни ний се губим
В пагубност дори
Кожата нежна ...

Окапваха листите тихо,
нашепвайки твоето име
и спомени с мене нахлуха,
за лято щедро, красиво.
Когато те зърнах на плажа, ...

Не ме увличай
в твойта въртележка.
Не ме издигай
много нависоко.
Ще се превърна ...

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...