Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Destum ~ III глава
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Краят на слепотата(12)
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...
У дома
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше, ...
Той!
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
* * *
Писна ми да вярвам, че ще ми се сбъдне мечтата.
Искам вече да не се надявам, че някой ще ми подаде ръка,
а сама да се изправям... както и досега!
Няма повече да пиша за милите слова! ...
От двете страни на огледалото
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
Идилия
Земята всяка капчица изпива.
Каручка нейде трополи
във утринта мъглива…
И селото бързо се пробуди, ...
Истинският празник
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.
Истинският празник е без дата, ...
Момиче от друг далечен свят
и не вярвах, че ще се усмихна пак,
делеше ни невидима преграда,
а пред мене беше вечен мрак,
но ти ми се усмихна нежно, ...
Защото те обичам
докато устните тихо казват "Обичам те"!
Обичам да усещам ръцете ти,
докато слизат по тялото ми
и бавно казват "Искам те". ...
Тайният живот на никому известния някой си 1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...
Страст и смокини в края на лятото
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...
Дай ми! (Позьорската песничка)
Виждам те отпред и твойте площи твърде тучни!
Спирам те и викам - Нова ли си във Града?
Тя ми вика - Не се хаби, не си ми в стила!
Дай ми, дай ми, дай ми! ...
Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...
Съвършената
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
Хайку - 23
в килим от жълти листа.
Тихи стъпки.