Мъж и жена.
Творци.
БезМИЛОСТНО крадат
некачествения си живот.
Час след час. ...

Не бях ли вчера сякаш на пет.
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...

Ти радваш се на първите лъчи,
сутрин, през прозореца навлезли,
аз гледам те и мисля си, уви,
ще си тъжен, щом слънцето залезне.
Аз будя се, обръщам се наляво ...

Навремето аз пишех стихове,
навремето и теб те имаше.
Отиде си, и взе със себе си
душата ми, мечтите, думите.
Душата ми се върна, всъщност ...

Жарта изтля неутолена.
Не стопли никой моя свят.
Сега под пепелта студена
последни въглени болят.
Изтля мъчително и жадно ...

Мигове на съзерцание
В миговете на съзерцание.
Боли...
От самотата
на тъжните вечери. ...

Виж какво,
тъй е с мойте мъже.
Дори и когато си тръгват
от мене,
аз пак ги обичам. ...

Аз се влюбих във теб – и това беше химия.
В час по БЕЛ ти написах лирична поема,
в нея „ти” и „любов” бяхте два синонима.
Следващ час – зоология: пеперуди в корема.
По ботаника – цъфнал в сърцето трендафил... ...

приближава се с тихи, плавни, плахи
стъпки към теб…
размахва като стрелка на часовник
раздърпаната си тънка опашчица…
поглежда те с двете си тъжни очички, ...

Бях се хванал с живота на бас,
голобрад и нахъсан хлапак.
Ще мирясам обаче и аз,
между груби дъски и капак.
На съдбата се зъбех без страх ...

На кръстопът,
избор труден,
разпилян ум
в замечтаното
пространство, ...

Класата е в гордо изправената глава, в начина, по който вървиш напред. В мимиките на лицето ти, в това, което правиш и говориш. В това да умееш да прощаваш, да разбираш, да подкрепяш. И дори да си облечен в най-обикновени одежди, дори да носиш в себе си само дребни стотинки, дори да имаш само един-е ...

Да беше дъжд в утрин синя,
да беше, но не си!
Ръка бих протегнала, с копнеж
да те докосна, мили!
Да беше буря в пустиня, ...

Трябва ли да
искам
всеки път
да разбера кой
е правилният път ...

Няма смисъл да гледаш очите ми,
дори и да са в снимков вариант.
Няма смисъл... не искам... отивай си...
както правеше все досега.
И не ми давай от своята нежност ...

Влюбих се в горксата дева -
в очите ù - езерен бисер,
и се мъчех дъх да поема
от нейния дъх, сладникаво-кисел..
Вечер ù галих косите - ...

То в мене дълбоко стаено,
покрито е в черна тъга.
Самотно и наранено,
все ще жадува за любовта.
То с последен зов ще изрича ...

Ловецът на любовните мъгли
ми бе комшия - сядахме на чашка,
разказваше до грейнали зори
амурчетата как изстрелва с прашка...
Жените бяха негови трофеи, ...

Не, не е лесно. Може би е страшно
с дух пътя извървян да проследиш.
По стъпките на спомените прашни
откриваш, че си можел да летиш.
Припомняш си и огнения хаос ...

Заповядай сетивата ми:
тези здрави нишки към
главата ми!
Спомени интимни, реакции,
сънища, болки и радости, ...

В хралупата на старата ела
на завет вътре мама ме родила.
От този миг зелената гора
е моят дом. От нея черпя сила.
Една бреза ме буди призори ...

***
Тя няма нито дума да ви каже,
дори когато стонът ù кърви.
Кокетна беше с дебнещите стражи,
ала с мълчание и тях ще порази. ...

Да си в пубертета
Ох, от мамината стара мода,
като другите не мога да ходя,
забранена ми е късата пола,
оскъдна дължината ù била. ...

Не зная какво да Ти кажа...
Но ето –
треперят ръцете ми,
Ти Си пред мен!
Отвътре напира и вика сърцето, ...

За теб компромиси не съм направил
и много пъти съм те наранил,
а ти си най-голямата ми слабост
и с никоя не бих те заменил.
В живота ми единствения смисъл, ...

*****
От звезден прах мистично сътворена,
побрала шепота на бисерни реки,
в мечтите си е птица и жарава,
със слънцето душата ù блести. ...

"Не без право казват, че ако не си сигурен в паметта и възможностите си, не трябва да се опитваш да лъжеш !"
Мишел де Монтен (1533 - 1592) - френски философ-хуманист
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на определена личност, или обществото. Когато дадена лъжа ...

НЕ СЕ СБОГУВАМ
Здравей, Любов, по своя път поела!
Прости ми, че те спирам на вратата...
Аз виждам, че багажа си си взела:
сърцето ми, сънят ми, и душата... ...

Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама – нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...

Прохладна вечер. Пълнолуние.
Небе обсипано с звезди.
Две тъмни фигури. Безсъние.
И нежен валс за фон звучи.
Прохладна вечер. Тишина. ...

От дланите на отлетяло време
откъсвам мигове, поникнали в сърцето,
а те са късчета неземно щастие,
които с обич ги слепявам в цяло.
И пак, и пак сезоните менят се, ...

Животът почва странно, в миг,
с първа глътка въздух, с детски вик
и също тъй и свършва - странно,
с последна глътка и отново бездиханно,
в небитието, в нищото, във непознатото, ...

ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи ...

Човекът е мелодия, която непрекъснато се променя. Всяко настроение разбърква до неузнаваемост местата на нотите и душата зазвучава по начин, твърде различен от предишния. Понякога ритъмът се запазва, друг път става динамично по-бърз, а нерядко прилича на реквием. Но във всеки един от случаите музика ...

Реалността на слънцето разнежено
Реалността на слънцето разнежено
прегръща деня ми,
за да почуствам как денят милва лицето ми
с мириса на люляка цъфнал. ...

Недосънувани сънища
Един и същи сън не ми дава покой вече повече от месец - аз съм млада жена, на около 20 години, живея в нещо като имение или поне аз така го приемам. Времето е друго, защото дрехите са различни, старовремски и при мен през нощта понякога идва някакъв мъж. Не мога да видя в тъмнина ...