Сутрин рано е, бухтички пържиш,
за да има закуска любимия...
После пак във леглото се връщаш,
щом разбуди се - ти си на линия...
Съблазнителна, топла милувка, ...

Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година, ...

Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...

БАЩИН ДОМ
Бащин дом, нежна милувка
в спомен нося вред.
"Малка, спретната къщурка,
с две липи отпред." ...

Тъмната нощ е разплела коси,
целия свят е приспала.
Всички небесни звезди угаси,
всички самотни - прибрала...
Само едничка звездица трепти - ...

Само ще е трудно да си тръгнеш...
Имам си една мечта.
Искаш ли да ти я споделя?
Искаш ли да те допусна
в моето сърце? ...

" Вали, всичко стана мрачно, в душата ми есента натежа толкова, че потисна сълзите ми, трудно усещам дори себе си. Искам да крещя, искам да извикам пред всички колко ми е тежко, а дори не знам как да се обоснова. Усещам едновременно празнота и пренасищане, усещам апатия и в същото време се интересув ...

Когато ме поискаш, ще съм с теб,
ще се завърна още по-обичан,
прегръщайки те с чара на поет
житейски мъдър, чувствено-лиричен!
Когато ме повикаш, на мига ...

Поканих я и тя не ми отказа,
уви се нагло и ме задуши,
но пък достатъчно ревнива се оказа -
напада ме, заканва се, крещи...
Аз знам, че ú е време да си тръгне! ...

Венера и кръв
Като статуя през нощта
Жертвоприношение
На боговете легнали на бездомно празно легло
И пак им е тясно ...

В КРИВОГЛЕДИЯ МРАК
Ти си птица в юмрук
и замръзнал капчук
е сърцето. Сълзи вледенени.
Гледаш с плахи очи ...

Строшиха въздишките кварцови
на времето подредения ход.
Разтече се гримът на пластове
от красиво измислен живот.
Поспряха мечтите ми, хукнали ...

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.
Виждам танцa на вятъра ...

---------
Ти дойде през септември. Помля като гръм
всички чувства, думи предишни.
И още се питам - жена или съм
разцъфнала пролетна вишна! ...

Посветено
И в този стих ще съм откровен.
Дойдох тук да те спася от ада,
за да обикнеш единствено мен
и повече никога да не страдаш. ...

Слънце, пясък и море,
над теб е синьото небе,
до тебе любовта расте,
в миг те гледа смаяно дете.
Вяра в сърцето ти се вижда, ...

Омръзна ми да вярвам в приказки! Поне
една от тях да беше станала реалност…
Наслушах се за принцове и за коне –
(Конете днес са просто тривиалност…)
Не искам принц! И аз не съм принцеса ...

Живот на длан
На Мили
Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон, ...

Аз в сърцето си злоба не нося,
просто имам уста и език.
Неудобни са мойте въпроси
и отвръщат ми често със вик.
Не веднъж съм охулван и плют. ...

Празен поглед над празна душа,
излъгани напразни надежди...
Само тъпата болка във ляво сега
ми напомня че още съм жива.
Тъмнината, приятел добър, ...

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...

Изгладнели чувства
Искаш ме завинаги?
Ела ми покажи!
Иска ме сърцето ти?
Кажи го, изкрещи! ...

За раздяла…
време настъпи.
Болката, тя…
кога ще отстъпи.
Разумът казва - ...

Черно и бяло се сливат в единство.
Чукнат в главата ще правя безчинство.
Нося ключа за на звяра сърцето.
Аз съм красавец със либе проклето.
Мене обича, чак песни ми пее. ...

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ
Вървяхме напред – надалече,
връщахме се назад – към природата,
завихме налево,после – надесно,
молихме се жално на божеството небесно… ...

В буйния летеж на времето,
пак разперила ръце,
тичам из гората цветна
и рисувам топло слънце.
С трепетликов лист в ръката ...

В очакване минават много мигове
и бързо преминават във забвение.
А времето ни все така не стига
за обич, за любов, за откровение...
В очакване на нещо много хубаво, ...

Завъртвам колелото на
късмета си,
спира на синьо и печеля
лотарията.
Което печеля, го раздавам.

Виждаш ли ме още? Преживях
няколкото котешки живота.
В полунощна сянка изтънях
и през теб надничам. Като котка.
Нося си пътеките в ръка - ...

Нощна приказка
Върви си. Късно стана вече.
Сърцето ми - отворени врата,
е свикнало с това да си далече.
Не ме мисли, добре съм и така. ...

У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!). ...

В самотната нощ1
Щом горе в небето Венера изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти... ...

Говорят двама софиянци:
"Във къщи имаме проблем!
Навъдили са се хлебарки...
Лек дай, та да се отървем!"
"Абе, браточка, много просто! ...

От сняг таз година
ме Ванко направи,
с носленце от морков
навън ме остави.
Приятел съм с Врабчо, ...

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)
Пробожда ме, ...

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...