Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...

ЗАКЛИНАНИЕ
Намери ми синджир, девет пъти кован и каляван,
за да вържа на вятъра тъмен и подъл крилете,
дето сухите листи на моите дни разпилява
и хрущят като шума по дългия път под нозете ми. ...

Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани ...

Вдъхновение.
Къде си ти?
Кой ли вятър те открадна?
Кое ли слънце те стопи?
Пролетта се отразява в черно-бели огледала. ...

Н Е Ф Е Р Т И Т Н О
Сърцето ти искам.
Толкова лудо го искам до моето!
Като тих хронометър от храма на Времето,
който прецизно измерва Пространството, ...

Казваш: "Аз съм кралица,
хич не ми трябва корона,
имам гердан - огърлица
и леглото за мене е трона!"
И казваш: "Аз съм прекрасна, ...

Когато обичаш някого, би направил всичко за него.
Би направил неща, които не можеш да обясниш,
би отпратил луната, би затъмнил слънцето.
Когато обичаш някого,
би отрекъл истината, би повярвал в лъжа ...

Свети познатия плик на екрана –
„непрочетено ново писмо”.
Само подателят, някак е странен,
веднага Ви казвам защо.
Познавах Човека до болка. Прекрасно. ...

Времето минава.
Обгърнато във тъмна сянка,
болезнено лети.
Ако действително лети,
защо далеч си ти? ...

И ти и аз играчки две,
безмилостно живот ни блъска
един във друг назад-напред.
Дори да искаш, времето не връщаш,
тече, не чака, все тече. ...

Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...

ВЪЗДЪХНАЛИ СПОМЕНИ
Ще ни срещнaт въздъхнали спомени
с аромата на дати предишни...
Ще приседнат сърцата бездомни
под дървото с разцъфнали вишни... ...

РАВНОСМЕТКА
Днес ще си направя равносметка
за туй което взе, и това което даде,
За болките, лъжите, сърцебиенето,
за истинските мигове в живота ни. ...

Бучи оглушително тихо.
Глава.
Точно една.
С рамене.
Или не! ...

Ах, напоследък светът е кулминация
от похот, и алчност, и гняв.
Глупостта - като заразна радиация,
тя става най-твърдата сплав.
Мозъкът ни се превръща в декорация ...

Добро утро, малка моя!
Добро утро! Отвори очи!
В природата днес чудо стана.
Днес ти се появи.
Зорницата те гледа с мъдрост ...

Не си лягайте скарани
Ядосани след поредния скандал,
не спряхме да се караме разгневени,
никой от нас не е и ял,
а си лягаме да спиме разделени... ...

"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...

Незнайно как, през погледи на свраки,
две тела с души се сляха безвъзвратно.
Избягаха от дни и нощи празни - настигна ги покой.
Там, под звездите на простора, срещнаха се -
мечта, измислена за тях...да се намерят. ...

ИН МЕМОРИАМ
на Наню Нейков
Приятелю, не ставай да ни срещнеш.
При теб дойдохме за последен път.
Да те изпратим на брега насрещен, ...

Побеляха схлупените
къщи -
от радост.
От милост,
прозорците изгряха, ...

ГАВРА С БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Докога ще продължава гаврата с Българския народ? Отговорът е много прост, дами и господа. Мисля, че Цицерон беше писал „Прост народ – слаба държава.“ Докато продължаваме да простеем и се правим на „Дръж ми шапката“, дотогава и ще се гаврят с нас. Докато продължаваме да казва ...

Слънчеви зайчета сънувам,
блестящи капчици роса,
навеждам се и те целувам -
от устните ти пия светлина.
Гледаш ме така красиво, ...

НАСЛЕДСТВО
На своите деца родители
оставят дом, имоти и сребро.
В живота си добри спестители
да бъдат и децата им в добро. ...

Тишината в ушите пулсира,
а напевният звън от клепалото
на дървото посред манастира
пак ни връща наново, в началото,
във тревата, която от Вятъра ...

не искам да си говориме
искам само да вървиме
да ритаме глухарчетата
и вплетените ни длани
да казват всичко

Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената ù красота, но и от странния ù начин на придвижване. Двете алуминиеви патерици, които бяха затъкнати под мишниците ù, я правеха да изглежда крехка и уязви ...

Старчески дом
Отпред на старата училищна врата
табелата е променена,
старчески дом е днес това
в сградата напълно обновена. ...

Надеждата
С ръце във тъмното
аз търся
Светлина...
Събирам сили. ...

Молба
Ела във светлината на нощта.
Открий красота в мой'та грозота.
Виж ме през затворени очи.
Със думи, мила моя, ти мълчи. ...

... далечното е всъщност ореолът...
И ме рисувай в своя сън по памет,
както реката камъните груби:
понякога далечното примамва,
а близостта ранява и погубва. ...

Не ща да плача, да се смея -
това си ти, живот, за теб копнея.
Поглед мил, усмивка нежна,
топла дума, приветлива, небрежна.
И аз ще съм щастлива...

"Защо си толкова жестока?
Защо си такава егоистка?
Защо се хвърляш във потока?"
А защо на вас не ви стиска?
Да съм казвала, ...