На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха ...

Бойко, на Живков бодигарда:
"Ако има излишък три милиарда,
ще асфалтираме на морето пътеката лунна.
Туй роди главата ми "умна"."

След вандализма,
именуван "Преход"
Държава ли?
НЕ! Склад, натъпкан със буркани!
Пълни с консервирани пари. ...

Приятелството свое аз ти давам
и от тебе същото очаквам аз,
с приятел лесно трудностите отминават
и пропастите смело се преодоляват.
Приятелството щастие донася, ...

Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...

Като един изминал ден,
близко си, но и вече далеч.
Както светлината в теб и мен,
рисуваща красота навред.
Както слънце, рано изгряло ...

(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости ...

Като куршум
Забил си се във мен като куршум.
И много ме боля, но вече мина.
Остави ме без сила и без ум,
но оцелях и пак без теб съм жива. ...

Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива, ...

Раждаме се с плач и много от нас продължават да плачат през целия си живот. Още първият ни миг на този свят започва с болка. Нима това е животът? Всеки от нас преживява драмата на своя живот. Борим се с болести, с тъга, с болка и несправедливост и умираме, без да сме усетили истинското щастие - онзи ...

Здравей. Отново пиша тук,
знаеш, че другаде не бих...
така изказано без звук,
мога да го вместя.. в стих.
Мълча понякога и не за друго, ...

Готова съм да плача с твоите сълзи,
море ще ти изплача, да се огледаш в него ти.
Готова съм да страдам за твоите беди,
и нож в гърдите бих поела, за да не те боли.
А ти готов ли си да дишаш вместо мен? ...

Една свещичка Живот
Озъбените пориви на беснеещия леден вятър да нахлуе под паянтовата врата на бараката, накрая се увенчаха с успех. На малките остри снежинки, прокраднали се през процепите, никой от налягалите на скърцащото ръждиво легло не се зарадва. Студът бавно взимаше надмощие в обречената би ...

Декември
Изтънял е денят ми... Декември.
Няма как да узнаеш мечтите ми.
Тишината от лицеви нерви
се пропуква в сълзи под очите ми. ...

Нарисувай ми късче любов,късче влюбеност бяласе прокрадва сред душите ни,клони обрулени, вятърно полетяла!Нарисувай ми късче любов,късче огнена лунна жарава,да дарява звездите с животи по пътя си светли следи да оставят!Нарисувай ми късче любов,късче сладост смокинова зряла,сбирала сок кехлибарен пр ...

11.12.2011
... Искам да спя, а не мога -
душата ми е хвърлена в сладка тревога:
дали най-после ще срещна ТЕБЕ
и какъв ще е нашият жребий?!? ...

С повтарящо се постоянство,
ще се окичим с вяра тия дни.
И коледното християнство
отново църквите ще пълни.
Ще пие вино някой просяк, ...

Завършил е денят, а залезът е тъжен.
Тролеят те отвежда нейде в Пустошта...
Със слънцето заспиват "работа" и "длъжен"
и тупкат ти в краката по пътя към дома.
Във тостера прегаря филийка апетитна. ...

Сърцето ми бие
за една
шепа перушинени
ноти,
сгушени ...

на Aneta_kz
В долината, където цъфтят
рози алени, бели и дъхави.
Тя родена, израснала там
сред цветя под просторите сини. ...

Постой така.
Постой да те погледам.
Душата ми се затъжи за теб.
Забравена, объркана и бледа
те търсеше ...

В хиляди очи се губя нощем,
всяка сутрин празнота ми носи,
търся отговорите на много още
незададени дори въпроси!
И се лутам в път без пристан, ...

Веят вихри из полята,
бели облаци се вдигат.
От далече със шейната
Дядо Коледа пристига!
Чуй ги – медните звънчета ...

Казват: "Времето лекува всичко!"
И болката, и хората дори.
Но колкото и време да отмине,
за мене болка си оставаш, татко, ти.
Казват: "Няма да се върнеш!" ...

Очите сини-зелени не зная.
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...

ЕСЕННИ НАДЕЖДИ
С теб се срещнахме в късните есенни дни
на природата и в живота,
от зла орис орисани, с трудни съдби,
години живяли в самота. ...

НЕКА ДА РАБОТЯТ
Работете, герои на труда и шампиони,
за яки цици, устни и фалоси от силикони…
Работете вие, мъже, жени, трудов народ,
за човешкото щастие на държавния октопод… ...

Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...

Сонет №2
Аз все те търся, мила моя.
Протягам все към теб ръце,
защото ти ми взе покоя
и влезе в моето сърце… ...

СЪБОТА
Във събота камбаните не бият,
пустее шумният площад,
във събота и вълците не вият,
забравили за своя вълчи глад. ...

Влачи се той по стената,
надран от съдбата.
Препуска с ролерите сам -
без да го е срам.
А всички фигури с очи слепи и души празни ...

Късна, студена нощ, безмълвно потънала в мисли.
Избягал сън, в който чувствена, нежна богиня си ти.
Да те забравя, прекрасна, някога ще стане ли?
А как да да забравя много красиви мечти?
Но знам, че там ти си щастлива, обичана ...

Душата ми в душата ти открива своето спасение,
в кроткото мълчание на нощното тъмнение.
Потъвам бавно в скрит копнеж,
за да усетя силно завладящото ме вълнение.
Едно усещане и жажда без утеха, ...

Прегърни сърцето ми,
сложи го в твоята душа,
обичай го като свое,
целуни устните ми, сякаш за първи път,
наслади се на целувката, като че ли трае цяла вечност, ...