В тази дивна нощ
ще ме целуваш,
както ме целуваше
п р е д и,
а аз ...

Сън
Пак възроден,
от смъртта на безцелния ден
и тази нощ ще мечтае.
А душата насън ...

Публикувам тази хубава песен на "Диана Експрес" заради самата песен, не заради изпълнението. Носталгия! Иначе записът е от репетиция и няма никакви екстри по него.

Дните отминават, остава ти само споменът, сплитан с години
и като ситен дъжд по тази картина капки сълзи се сипят
в отчаян опит да я съсипят и слеят със нея в сивото!
Дали ще съумея да опазя красивото,
бодливо е дивото цвете в ръцете ми, ...

„Поетеса с името на птица –
чисти входовете на квартала.”
Гълъбина Митева
Не тъжи, Сестрице, не жали!
Мъдрият не е самотен, Мила. ...

На мъжа ми, който все се сърди,
че го пренебрегвам заради
сайт "Откровения"
Казвала ли съм ти, мили,
колко значиш ти за мен? ...

Стоиш на хълма,
в сила и прошка,
последни думи,
последна целувка,
стъпка назад, ...

Котето ми е игриво,
много палаво и мило.
Хич не е и агресивно,
щом замърка, действа ми приспивно.
Чуе ли ме, чака на вратата ...

Сърцето ми - закърпена рана,
сълзи и оплаква света.
Свят, в който тебе те няма,
не е живот, а просто лъжа.

Аз търсих любов в света тъй суров,
търсих и красота, но срещнах само беда.
Падах и ставах, молех за малко щастие,
но срещнах само студено безчестие.
Сърцето си раздадох, без пари го продадох ...

На Васил Байчев от гр. Исперих -
моят първи учител по поезия
Учителю добър, любим и уважаван
от твоите съграждани и ученици,
ний помним твоя почерк равен, ...

В мечтите ми ти идваш постоянно -
като среднощен полъх, литнал в мрака...
И тялото ти, от луна изляно,
пред мен застива в този миг тъй чакан...
Ти идваш с разтревожения шепот ...

"На попрището жизнено в средата"
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.
И често съм замръквал в стон и вопъл, ...

До Стара планина е моят корен
и тук е моят дом недомечтан!
Заспивам... през прозореца отворен
ме милва сякаш майчината длан!
Но този сън отдавна досънуван е!... ...

Тъй като съм родена в Тракийската низина, направила съм първите си крачки в широкото Пловдивско поле, за пръв път съм вдишала полъха от Родопа планина, сигурно това е причината да харесвам разходките из тези места. Ако тръгнем в посока Бачково, какво ще намерим? Природа, красота, водопад, река, креп ...

"за мълчанието, петù забило във последното обичане,"
Тя също е като настолна, тежка книга,
която вземаш в скута си и галиш листите.
Разлистваш спомените, но не ти стига
да имаш само блян, тежащ от липсите. ...

Хан Крум споменаваме благо
и си доливаме чашката.
Опашка ни беше флагът,
сега е това, под опашката.
Може да бъркам, друже, ...

Тихо заплачи, когато
най-силен е пороят в нощта.
Тихо заплачи, когато
скована в лед е твоята душа.
Нека падат те - сълзите, ...

Безсмъртие
... на В. Левски,
първият Българин осъден на безсмъртие.
Ти няма никога
да остарееш. ...

Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...

И щом небето драсва цветове,
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета. ...

НАРОДЪТ НА БОТЕВ И ЛЕВСКИ
Един народ, дрогиран с обещания
за лични свободи и демокрация,
доведен бе до просешка тояга,
сломен духовно като нация...

На този свят, горящ на вечен огън,
на този свят от дивни чудеса
на мене хич не ми е нужно много!
Аз имам нужда... от мечта!
Една мечта, която да преследвам, ...

Скиталец
И до тази земя ухо долепила,
чувам твоите бесни галопи…
Двете Мечки стоят нависоко. Ухилени.
Предвещават в сърцата разкопки… ...

Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума,
вечно е спасение.
Скрил се в тъмнина, ...

Иска ми се да бях като птица,
да мога безгрижна, да полетя.
Да не обръщам внимание на фалшиви лица,
а спокойна с облаците да се слея.
Искам да мога криле да разперя, ...

Не знам със кой си ум,
великият хан Крум
решил и от земята
премахнал той лозята.
Но с Никифор като се сбил ...

Все още не зная кой съм,
в момента се създавам отначало.
Започвам отново от нищо,
след последната суша пресъхнах.
Главата ми е празна, като кофа, ...

НА КЕЯ
Затичах се към кея –
препънах се в злодея…
Огледах се – на този кей
и тук злодей; и там злодей… ...

* * *
Целта ни бе да променим държавата!
То беше хъс и незапомнена емоция...
Днес май закъсали сме здравата,
със цел - поредната промоция. ...

Хладна есен обжари върхарите.
Не токуват в гората глухарите,
не проскърцват дърветата, старите -
рецитали си правят глосарите*.
В стиховете - ...

Колко много луни през живота ни тъжни преминаха.
Колко дебри усойни пребродихме двамата с теб.
Този свят не е раждан в красиви и огнени стихове,
като мътна вода от живота ни дните краде.
Колко пъти преваляха нощите, все недокоснати ...

Поройни дъждове
валят със гръм в душата...
Изгрява в пъстроцвет
ухаеща - дъгата.
Усмивка през сълзи ...