Хайде, мила книжке!
Тръгваме ли пак?
Отведи ме, моя книжке,
в чудния си свят.
Днес къде ще идем? ...

Морето е попило
във очите ти -
и гали ме
с сияйна топлота
Фонтан от обич ...

Мислех си, че това е просто една крилата фраза, която се е изтъркала от употреба и поради тази причина се е превърнала в поредното досадно клише, като толкова други, които чуваме непрекъснато около себе си, а и не рядко, волно или неволно, и ние самите употребяваме. Докато не преминах през една наис ...

Един човек обичах в тоз живот продажен
и точно той предаде моята душа…
Един човек за мене беше важен
и точно той ме изигра!
Един човек заслужи мойте прошки ...

Разпилей ми без жал косите коралови
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш. ...

Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой, ...

Пропилях живота си
в мисли тежки!
Болки човешки!
Обмислях всеки миг!
Все повтарях си: ...

Дойдох и на рождения ти ден -
горяха свещи, сякаш върху торта.
Димът им се въртеше възхитен
и влизаше в очите на иконите.
И днес съм тук. Защото губя шанс ...

Ръцете ми -
крила на гълъб,
бял,
около лицето ти
топлина събуждат, ...

Защо ли се бавиш, усмихната пролет,
дяволито зад хълма надничаш напук,
и ето зад слънцето, облаци пори
ятото щъркели, пристигнало тук.
В морето оглежда се слънчице палаво, ...

Тъмно е, звездите тихо шепнат,
разкрива се пред тях света;
тъмно е, луната плахо стене,
съзирайки убиец в нощта;
очите ù всевиждащи роптаят, ...

***
Казвам ти:
„Не ме е страх…” -
Ще се науча да плувам –
имам си добър учител… ...

Самостоятелен проект на Иван Иванов (Segmented).

Ръцете ми галеха мраморната плоча вече половин час. Бяха замръзнали, чувствах студ в цялото си тяло. Започнах да почиствам отново снимката, когато погледът ми се спря на фенера: до свещите в него имаше някаква хартия. Отворих, разгънах...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...

Глътка пролетен цвят ти дарявам,
бяла нежност, обляна в лъчи,
трепетен полъх, усмихнат отправям,
в полет птичи до теб да лети.
И обвивам в напъпили трели, ...

Промъкна се лукаво облакът,
след себе си затвори птиците.
Клони и гнезда самотни чакат,
взираш се - сълзят зениците.
В скута на нощта събраха ...

Имаше дни, когато те исках,
а тебе те нямаше вечно до мен.
Имаше дни, когато ти липсвах,
а аз бях до тебе, близо съвсем.
Имаше дни, когато те страдах ...

Нека хлапачка ме наричат,
дори и уличница дръзка,
че при теб отново идвам
да запазя старата ни връзка.
Нека бъда наивницата жалка, ...

Подарил ти бих небето
във лазурно мека синева
и прах звезден от което
бих постлал пред твоите крака.
И морето бих дарил ти ...

Погледна ли напред, няма никой,
погледна ли назад, няма никой,
погледна ли наляво, няма никой,
погледна ли надясно, няма никой.
Само земята е под мен ...

Балканът ниже своите куплети
Балканът ниже своите куплети,
със красота ни удивява,
там самодиви сторват нежни пируети
пред вечната му, непреклонна младост. ...

В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто, ...

Две жени
Две жени – две вселени,
наглед не толкова различни,
но колко тайни там са спотаени
зад думи и жестове привични... ...

Неугаснали спомени скитат
във отминали вече сезони
и подобно цунами помитат
невалидните земни закони.
На последния въглен искрите ...

Колкото повече аз съм далеч от теб,
толковa повече те искам тук.
Колкото повече правя без твоята любов,
толковa повече те искам близо дo сeбe си.
Знам, че няма особен смисъл ...

Аз обичам един-единствен. Името му е Живот. Обичам го всеотдайно, нежно, лудо, екстремно... Той е прекрасен. Всеки човек обича - обича децата си, родителите си, половинката си, приятелите си... Това е Любов, но тя е възможна, защото го има Него – най-великото творение на майката Природа – Живот. Обл ...

когато чуя гласа ти
новоизлюпени мравки
по шията ми
плъзват
близват топла влага и ...

Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...

Слънчев вятър
на моя Слънчев вятър
Слънчев вятър до мен долетя
от страната на копнежите и мечтите,
впрегнал пожари в страст светлина ...

За двете свине
В равни пловдивски ливади
срещат се две свинки млади
и едната поздравява:
- Здрасти, майна, где тъдява? ...

Продължавам, с ваше разрешение, историята...
Картината "Кафе в Монмартр" е дело на млад китайски художник - Haixia Liu.
Роден 1962 г в провинция Хубей - Китай, в семейство на артисти. Вероятно затова е такъв талант!
Б.
Разказ на Мария. ...

ОБЪРКАН
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...