Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 207 резултата
Секунда време ни е дал.
Разходка кратичка до гроба.
А ние губим я без жал.
В' войни, омраза и тревога.
Секунда, миг и после край. ...
  318  16 
Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не г ...
  209  10 
И в кал и сажди разглобена,
всеки болт с ръждясала резба.
Колко време ли отнема,
да разпробиеш нечия съдба?
Гърди студени-тенекия. ...
  283 
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
  231 
Ти ли измисли за мене Луната,
сътвори я от лъч светлина?
Ти ли събуди във мене мечтата
и дари всеки ден с красота?
Всяка нощ ли със мене осъмваш? ...
  477 
Купонът е горе!Там, на Балкана,
насред мезета лежи и пъшка
юнак с почти празна до дъно кана
и свинска мръвка, почти запръжка.
На една страна- салата с чушка, ...
  700 
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
  324 
Рутката на Рут цъфти,
сякаш даже, че ще върже.
Аз, априлските сълзи,
трябва ли със нож да стържа?
Кифла върху саркофаг. ...
  427  14 
По Петър Анастасов
И живях на земята, тъй както си знаех...
Поживях си макар, че бях малко щастлив.
И за много в нещата дори нехаех.
И в добрите си мисли не бях завистлив. ...
  198 
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
  304 
Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – ...
  376 
Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...
  266 
Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
  422  11  11 
... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
  205 
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
  215 
Ако някой ден - със Путин
в някой хубав следобяд
се спогледам - две минути
на Червения площад,
няма да го нокаутирам, ...
  350 
Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
  194 
Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.
Изгубен бях. Разкаяносломен до смърт.
Но днешният ти неочакван дар прокуди
от плещите ми планината на греха.
Чрез Теб откривам святостта на дните. ...
  478  17  11 
Цяла България за теб плаче,
изпълни ти дълга си с чест
в онзи ден тъжен, мрачен,
шокирани сме от тъжната вест!
Дано виновният получи наказание, ...
  257 
Липсваш ми! —
нежно, копнежно, безнадеждно.
Липсваш ми! —
шепотно, трепетно, шеметно.
Липсваш ми! — ...
  325 
  1240  12 
Къде е Лена да ми сготви боб чорба?
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват, ...
  259 
Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...
  1376  13  68 
Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...
  351 
Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...
  541 
Пеят листата над водната шир:
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...
  824 
Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...
  413  12 
Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...
  259 
Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...
  1234  21 
А ангелите още са до нас,
дори когато всичко помътнява
и е мухлясал истинският квас,
сърцата ни обида изтощава;
когато изкушени от върха, ...
  1050 
В небето се долавя плясък на крила,
девойката глас чу за прокоба.
В чист блясък ангел долетя,
син Божий знай ти ще родиш,
дете от непорочната утроба. ...
  320 
"Обичам да гледам планината през твоя прозорец"
из естрадна песен
Две кафета на масата. Димят цигари...
Скици с въглен, разпилени по пода.
В утрото звучат музика ...
  193 
Открих те преди време
в това всекидневно лице.
Но продължавам да търся
пак теб и всеки дефект,
който така ми приляга, ...
  355 
Не всичко се прощава в този свят
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя ...
  231 
В съня ми влизаш - полугола
и вените ми осветяваш,
а те - мостОве над прибоя,
по тях пристигаш - заминаваш.
В мечтите идваш късно вечер, ...
  924 
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
  191 
  533  18 
Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...
  1053 
  493 
  1215 
Предложения
: ??:??