Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 207 резултата
Много хора срещнах във живота,
с не един от тях живях
и на "лайфа" пихме от компота
а даже хич не изтрезнях.
Щото всички пием тази супа, ...
  223 
Време
за раздяла
и да дойде,
зов-молба
към теб ще стене: ...
  197 
Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...
  264 
Седим замислени и пием сутрЕшното кафе.
Погледнах ги, бас държа че всеки мисли колко пъти трябва да се претака киселото зеле, и дали Алжирската едра сол, дето я продават сега по супермаркетите, успешно ще замести Поморийската.
-Ех, никой не спомена вчерашният ден, бе - промърмори Митьо Горския
Спогл ...
  964  11 
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
  149 
Отронен лист. Въздишка лека.
Мъгла. Река. И тишина.
Отронен лист. Прегръдка мека
Пореден лист. Слана. Земя.
Откраднат лъч и вятър хладен. ...
  838 
Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
  292  10 
Все по-мъдър се буди денят,
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла, ...
  272  16 
Звезда блещукаща в небесата -
надявам се да беше ти.
Най-ярко осветяваща луната,
след като градът заспи.
Лъчите си по мен прокарваш, ...
  797 
Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
  677 
Знам! Знам, че някъде има
малка планета с твоето име.
И макар за очите незрима,
за нея разказват ми всяка вечер звездите.
Взирам се! Взирам се често ...
  879 
Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
  247 
  1245  12 
Латински език:
Fortune plango vulnera
stillantibus ocellis
quod sua michi munera
subtrahit rebellis. ...
  782 
  594 
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо. ...
  588  14 
Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!
Изморих се да нямам другар, ...
  203 
НА СУЗИ
Сънуваш ли? Аз още пия,
и все към теб извръщам взор!
Сред облаците да те видя
или в училищния двор. ...
  324 
  891  11 
  1079  10 
Обичам те безмълвно, тръгнеш ли на път.
Обичам те и шумно, върнеш ли се тук.
Обичам те нормален, обичам те и луд.
Обичам те и в жега, обичам те и в студ.
Мразя те, когато в ръцете ми не си. ...
  333 
Обичам всеки дъх, който поемаш.
Когато сънят ми отнемаш,
сърцето ми бавно да грабиш,
обичам когато ме мразиш...
Обичам всеки дъх, който поемаш, ...
  419 
Днес се вгледах
във очите на дете –
езера,
кристално чисти и дълбоки!
Пълни с обич, ...
  234 
  887  10 
Ровете в профила ми като луди,
търсете в публикации интрига.
Това, което всъщност ме вълнува,
споделям лично само с неколцина.
Кой как бил лайкнал, как е коментирал, ...
  1135 
Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
  228 
И изстинало, слънцето преспите къса със пръсти –
вчера паднали, днес са в последния стадий на рак.
Там, на двора, цинично спокоен, подпрял се е кръста.
Черен, мършав до сухо. Прилича на гарванов крак.
Хризантеми на чифтове. Бледи и неми роднини. ...
  1189  12  16 
Казват, че съм мързелива.
Да, обичам да поспивам.
Баба как плете поглеждам,
скачам на кълбото прежда
и го гоня по килима. ...
  1057  12  17 
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...
  1054 
Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си ...
  612  22 
Аз живея в един гараж. Стопаните му нямат нищо против. Те много ме обичат. Там, в гаража, родих своите малки котенца. Всеки ден се разхождах из квартала, за да си търся ядене. Не че нямаше – собствениците на гаража ми даваха, но друго си беше – да се разходя.
Срещу гаража имаше един дом, за младежи, ...
  314 
В последните октомврийски дни под ръководството на Станислав Пенев – председател на „Литературно общество” – Варна и Юлияна Гюзелева – историк и мениджър, сдружението посети Букурещ с цел сътрудничество между румънските и варненските поети и опознаване на историческото наследство, оставено от старит ...
  1186 
Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...
  881 
  647 
  645 
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
  182 
Изтлява небето под твоите пръсти
и пак се рони неспирно деня.
Душата отново започва да търси
играещи по земята ярки петна.
Една неделимост се крие в очите ...
  1073 
Иоси Канеко се дотътри до вратата и видя високия силует на представящия се за приятел непознат.
–Мислех, че си мъртъв, Канеко.
– И аз това си мисля от години.
–Антон Зелазни –представи се пришълецът и протегна ръка към него.
– И защо е дошъл Антон Зелазни при един рибар? – попита обитателят на дома ...
  698 
Щастливи са си, ей така,
листчета, молив и поет.
Той имал муза най-добра
и от вдъхновение обзет
веднъж се разтреперил цял ...
  229 
Вярно, всеки днеска иска
гадже младо да притиска,
а понеже аз съм дърта
и вдовец не се навърта.
Но, аз още съм цъфтяща ...
  221 
Предложения
: ??:??