ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...

блажени
свише всички
рожби и благословени

Стана така, че
страната на ЗЕМНИЯ РАЙ
пак да плаче,
но не от възторг - а от
горест и спретнат ѝ мрак... ...

Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...

Никоя друга, защото не съм някой може би и никой
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...

Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...

Харесвам - нехаресван:
дните ми препускат.
Те тихо отминават -
несмълчани.
А всяко “не” превръща се в закани: ...

Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...

Мравчо - черен сладуран,
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...

Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...

От лунната светлина огряна,
душа пречисти ти, ангел бял!
Добра, бодра, весела, засмяна -
жадувам теб, прекрасен идеал!
Ти си просто цвят чудесен, ...

Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...

Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...

Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...

Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...

Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...

Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...

През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 21
Едно синьо небе и едно лазурно море ни посрещат в един многовековен град на брега на Средиземно море. Ние сме на северозападната част на Италия, в областа Лигурия, където са живяли лигурите, племе обитавало тези земи много векове преди да бъдат завзети от римските легиони. Този ...

Тишу п’є втома,
Цідить, як каву –
Ось я і вдома,
Млію і тану...
Тану і млію, ...

По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...

ЕСЕНТА Е СЕЗОН ЗА ОБИЧАНЕ
Потънах бавно сред нощта.
Преплувах хладните ѝ здрачи.
Изгубих хиляди неща.
И ред дойде – да ги оплача. ...

СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта, ...

Луна без багаж
обикаля Земята.
Не ù завиждам...
Вариант на руски:
Зачем же... ...

Не те познавам, но прости ми,
със сигурност пред теб ще съгреша!
И ако можеш, място до тебе намери ми,
дори за малко, ще дойда аз пеша!
Без бързане, ще вляза тихо, по чорапи. ...

Все очаквах да хлопне вратата,
даже ключа не бях превъртяла,
но останах сама с тишината
в тази вечер, от студ побеляла.
Телефонът мълчи уморен, ...

Симо Лаврака живееше почти като своя любим герой от романа на Даниел Дефо.Океана на живота го беше изхвърлил на един пуст морски бряг някъде между Ропотамо и Резово.Там на един малък див остров
Симо успя с подръчни материали да си струпа една хижа,а с останалите спестени пари да закупи една стара мо ...

Отново и отново, и отново
докосвам с устни парещи места,
които за страстта ми са готови,
и ме зоват, зоват - Ела, ела...
И пеперудените ти копнежи ...

Евала път означава.
Хвали те някой и те благославя.
Да вървиш по пътя свой.
Одобрява твоя път. Ура
Казава все едно - продължавай аз съм с теб. ...

Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...

Извинявай...
За живота си... Не ми разказвай..!
Не искам да се ровиш и във моя..!
И правилния път, не ми показвай..!
Гледай себе си..! Върви по твоя..! ...

П А Н Т А Р Е Й
На Дороти страхливият лъв
в компания от приятели смели си възвръща природата,
а ние в жестокия блъф,
наречен Живот,сме подменили стойността на залога. ...

Пътища много в разни посоки.
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...

Мето се събуди с обичайната си сутрешна ерекция. Нощес бе посетен от сукубус приел образа на световната шампионка по фигурно пързаляне Катарина Вит. Тя сладострасно го прекрачи, възседна го и гледайки го влюбено в очите започна гъвкавите движения на тялото си, които го подлудиха. Сънят беше толкова ...

ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била, ...

Игри на егото
Есента дойде с топло време. Така че, засега е тук само календарно. Разбира се, законът на природата, не е като светския, не може да се заобиколи. По силата на друг закон си наливаме чаша вино, и се нагласяваме удобно пред телевизора. Започва едно спортно реалити , което съчетава физика ...

Защо да те обичам?
В теб няма нищо ново.
Повтарят се нещата
отново и отново.
Наивно е, да мислим, ...

Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години, ...