ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...

Да си говорим за любов,
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце, ...

Болничната стая е като обратната страна на зара.Като вътрешната му кухина - студена, бяла празнота, маркирана с точки, сякаш е простреляна мишена.И ти, свит в ъгъла, чакаш онзи неиграчът , а Този , който е измислил играта да заметне с ръка. Подухва в дланта си за късмет.Да, да, Той обича да вдъхва ж ...

Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...

Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...

прасе в мигача -
усеща нова болка
старата кола

Изгубен съм в омраза и безумие
Безумие във всичко свято и във вярата
А вярата ми е огромна, но не и безгранична
Защото безграничието граничи с беззаконието, а беззаконието в България е повсеместно!!!
Как да живея, как да вярвам във техните измислени от самите тях правила, които обслужват само технит ...

Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...

Когато свърши времето ще ме очакваш -
самотна странница на вечен кръстопът.
Ще дойда там след вятър тих повяващ
от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.
Ще ме усетиш - призрак бял в астрала, ...

В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...

Мефисто - лукавият, коварният е седнал отсреща и брои залъците...Мефисто е треньорът, когото поколения гимнастички помнеха все такъв - нито млад, нито остаряващ. Набит, малко недодялан, понякога брутален, влюбен до полуда в гимнастиката. Казват, че някога обичал да си тананика известната ария на Меф ...

Благодаря ти за теб,
благодаря ти за мен,
благодаря ти за нас!
Благодаря ти, че не ме забрави,
благодаря ти, че не ме остави, ...

ИВАНЧО И МАРИЙКА
Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език. ...

По мен се стичат капки светлина.
Дъждът вали, красива е нощта.
Под лампите дантели от вода.
Танцува там небесна любовта.
Мълчащи арфи, сенките дървета. ...

Научи се отрано да чете –
преди да му поникнат първи зъби.
Когато вече станал бе хлапе,
на по-голям той смело се озъби.
Но онзи пък оказа се дивак, ...

Чак от детска градина
неразделни двамина
до как ти се спомина
и аз в твой гроб премина.
Едно не ми достигна - ...

Танцьори
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро? Опита се да раздвижи ръце. Бе изключително трудно. Хвана се за ръба на леглото и напрегна всички сили. Може би щеше да се получи този път. За секунд ...

Не спя
И ти не спиш
Навярно...
Но ето ме, решена
Да те потърся ...

Лицето на времето е цяло покрито с мечти,
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...

Слънцето бе изгряло над планините и Грен яздеше бавно към Спелтън, заедно с останалите живи конници, от отряда на Щърм. Отред на седлото, на избрания воин, бе отпуснатият труп на Гравин , а друг от ездачите караше обгорялото и обезобразено тяло на възрастния главен командир. Групата приближаваше към ...

Изваждаш ме от топлата комфортна зона,
разбирам ясно има нещо важно да науча.
Красиво е да полетя подобно птица волна,
приела болката на другия за моя, Аза ще заключа.
И ето повод да празнувам истински свободна.

АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...

СПИСЪКЪТ НА МРЪСНИТЕ ПОЕТИ
Навярно в дълъг списък от поети
и мене ще ме турят някой ден –
цар на безброй словесни пируети,
един човечец – най-обикновен. ...

Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...

Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...

Той бе млад. И бе от Левски!
От агитката момче.
Пееше - за Левски песни
на стадиона от дете.
Тихомълком… тай замина. ...

Молитва
Молитвата прославяне да бъде
Трябва според мен.
Не думи много - лъжливи и
Полулъжливи. ...

Затворих миналото във кутии
Затворих спомените си,
на сигурно, си мислех...
И радостите и неволите
Любимите... и не дотам... ...

Животът ми е сив като угарка,
напъхана в изтърkaн пепелник.
И търся да намеря нови шарки
по мода от последен вик.
Животът ми е чист като аптека, ...

Джъд стоеше в размисъл пред трите разклонения на тунела. Червеното парцалче този път сочеше средния тунел.
– Кой ги мести? Гъделан ли? Но е прав – ако тръгна по десния, мога да се измъкна само с помощта на архангела, но това означава да освободя и емпуса, а той е зъл. Освен това вчера Джуджилейла не ...

Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...

Сърце каменно и болно,
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...

Имало едно време един много грозен цар. Той притежавал уродливо тяло и отвратително лице. Дори скъпите и пищни дрехи не можели да подобрят външният му вид. Мечтаел владетелят да има наследник, но никоя принцеса не желаела да стане негова съпруга.
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще жив ...

НЕ СЪЖАЛЯВАЙ
И ти ще бъдеш млад,
по - млад от тебе аз.
Каквото ти ще видиш
това ще видя аз. ...

СПОКОЕН
В щипките на рака съм спокоен,
вълнàта няма да ме вземе.
В робството понятие - "Достоен",
в демокрацията -"Дреме". ...

Кога за последно... ръка подадохте!
И кога за доброто се борихте.
И дали истински се отдадохте,
или със фалш усмивка дарихте!?
Не се ли страхувате, че ще загубите? ...