ХАЙДУШКА ЕЛЕГИЯ
... из мъглясали дерета, през ошмулени гори
сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,
и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –
но по навик стар народа скри се в топлите къщя, ...

РЕЧНИК НА ЗАБРАВЕНИТЕ ДУМИ
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига, ...

Основен пролог
Имам един такъв. Ще го намерите – https://chitanka.info/text/30000-kalejdoskop
После започнах продължение. Защото реалността е като познатата ми от ранната младост пионерска песен – „И няма край, и няма край, нашир и длъж…“
Само че ще има. Поне при мен. Обективни и субективни причини. ...

… И накрая – живеем във велики времена. Живеем в епоха на разцвет, епоха – основа на бъдещо величие, на вечна слава и преклонение пред създаденото сега…
Прекрасни творби – разкази, повести, романи, стихове, поеми… Великолепна музика, чудесни песни… Интересни пиеси, привличаща актьорска игра… Запомня ...

ЕЖКО БЕЖКО
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен. ...

Борислав Михайлов си изпусна поста.
Алкохолът върши чудеса.
Не държат краката, счупен му е лоста.
Харч на усвоената пара.
В БФС-то търсят новият месия. ...

Няма полза да се суетя,
следвайки щъпукащото време.
И в мечтите мога да летя,
даже и съня ми да отнеме.
Вярата не е на килограм. ...

Светлият поглед на утрото...
позлатява ресниците на времето
и небесно синьо - посипва цвят
за да събуди света с мир и любов!
И под - трепетните крила ...

Единствената ми родина
е моята несретница душа,
живееща на остров от платина,
небитие наметнала наместо шал.
В човеците отдавна аз не вярвам, ...

Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи! ...

В сън блажен под небето
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.
Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът ...

Сутрин щом изгрееш, слънчице,
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице, ...

Като ръждива котва е надеждата –
от вяра и очакване тежи.
И дъно търси, види ли крайбрежие,
за да ни върже и да не кръжим
покрай миражи, мамещи с доверие, ...

Сага за двата бастуна
епизод 68
В селското кафене единият е пристигнал по - рано. Другият влиза в кафенето и го вижда замислен над чашата димящо кафе. Приближава го, хваща го за рамото и го пита:
- Наборе, какво става? Много замислен ми се видиш?
- Замислил съм се, наборе, щото трябва да ходя на маг ...

Струваше му се, че пак беше подредил света.
Той много пъти го беше подреждал, а после всичко пак се разпадаше.
Затова след толкова опити да прескочи завесата на времето той се умори и се отказа.
Знеше, че няма как да стане.
Не можеш просто така да прескочиш всички неприятности и ограничения, вярвани ...

Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...

ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...

Реша ли да се кротна, най-накрая,
ще правя само хубави неща:
Ще спра без нужда, Кирчо да ругая.
дори Копейкин малко ще щадя.
На руската фуражка, Румен Радев, ...

І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...

ЗДРАВЕЙ, КАК СИ?
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...

Нощ е и луната
с облаците скита,
нощ е и гората
над пътека сплита
пипала студени. ...

в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...

Нощта е безкрайна
Когато нощта е безкрайна,
осеяна с рой светлини,
чертаят пътека далечна
в небето пак светли звезди. ...

Тихо е. Гробовете мечтаят.
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...

Един турчин в България
Вчера се видях с един турчин, с когото не се бяхме виждали от много време, може би повече от 15 години.
Човекът е управител на филиал на турска фирма в България. Дошъл е преди 20 години, когато той самият е бил на 24, наскоро завършил университет, млад инженер. Горе-долу по то ...

Величествен и горд, с душа на Прометей-
Апостолът зовяха го людете
С неземен блясък името му грей
И с лъвски скок премина вековете...
Любов във всяко българско сърце ...

Толкова е безразлично всичко...
Винаги не е лично...
Тръгва тихичко...
Било някак логично...
Щом някоя ти омръзне ...

Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...

Силата е в истината...дори горчива
да е тя!Преглъщаш,пиеш вода студена.
И продължаваш ,напред към вечността.
За правото,човек да бъдеш...
Губиш своята душа,надяваш се и молиш... ...

Люляк вехне в мъка и самота,
нежността от него ще е далече!
Знае, че скоро ще иде нощта,
че светът с него е безчовечен!
И сред толкова тревога и болка, ...

От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни, ...