-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...

- Мамо, моля те, разкажи ми някоя от твоите истории! – седемгодишната ми дъщеричка не заспива без да да ѝ прочета или разкажа някоя история. За мое щастие, тези които си измислям или разказвам по спомени, я вълнуват повече.
- Добре, Аля, желанието ти отново ще е изпълнено, но само с обещанието утре ...

Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...

Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...

Днес е Трифон Зарезан –
празник български – голям.
Ден на мъжките ръце,
и на сладкото винце.
Днес е празник на лозаря, ...

Разказът е по действителен случай
Ден, като ден, като всички останали, може би малко по-гаден, защото първата ми пациентка бе момиченце на девет години придружавано от майка си, заради оплаквания от болки в корема. Нямаше нужда да разпитвам. Майката най-подробно ми обясни, че от три седмици на малка ...

Стефановден
Сядам пак през листа бял
И го гледам с поглед вял
На компютър да опитам?
Почвам още да се питам ...

Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...

Нов ден,
нови откривателства.
С дребнавости скучни
и слова благозвучни.
Случването не спира ...

Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...

Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А т ...

Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...

Тъй срастнаха се децата ни и умствено,
и телесно
с интернет мрежите безпределни,
че разговарят помежду си –
на живо, ...

Искам
Слънцето към нас поглежда,
във очите ти танцува,
вятърът и той обича
само с тебе да флиртува. ...

Дъждовно
В очите ми дъждовно...
Две недели тягост.
На раздяла тъй виновно,
след раздяла слабост. ...

Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...

Наведи се. Стърчиш от матрицата.
Свободата е моден пиниз.
Запълни своя обсег от скицата.
По стандарт си расти и девиз.
Извини се за инакомислие. ...

-Толкова много ми напомняте на мен самия, когато бях обикновена душа преди да спечеля своята надпревара! - каза Божеството с топлота в гласа. - Толкова много, наистина...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...

КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1
По Коледа е модерно да се консумират всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градч ...

Ако годините ти дотук си превърнал в океан, в който потъваш, използвай новата за спасителен пояс, и не се пускай за нищо на света.

Очи ли бяха,да им се налюбуваш,
вежди ли бяха,да ги нарисуваш,
устни ли бяха,да ги нацелуваш,
лице ли беше,да го помилваш?
Най-ми е било момиче, ...

Там където са парите,
няма място за душите,
и купува и продава,
всичко дето обитава.
Няма майка, няма татко, ...

По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...

От зли мисли се пази,
не завиждай, не мрази,
не бъди подлец и гад,
че е пълен този свят
със достатъчно такива ...

ПЪЛНА ПРАЗНОТА
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Пурпурният ден
се зави
в ролката на тъмнината. ...

СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...

Любовта е бойно изпитание,
южен вятър гонещ се в степта,
биполярна депресивна мания,
остър нож, забиваш се в гръдта,
всемогъща неразумна фея, ...

В най-шумните от всички вечери...
В най-светлите от всички нощи...
Когато вечер до огнището,
на най-обичаните масата ще сложим.
Ще се сбогуваме със старата година, ...

Love is like a battle trial:
A wind that's playing with the skirts.
Sometimes it meets denial
And it often hurts.
Love is like bipolar maniac: ...

Изгубена насред тълпата, оглеждам се и търся брод
да се измъкна от реката на скапания ни живот.
А хората, заровени във себе си, броят въздишките
и някак си неволно, по човешки, земята напояват със сълзи.
И все едно им е, че слънце грее, дали ще завали... ...

Коледни целувки – 8
Снежинките,
танцуваща дантела,
света прегръщат,
стихнал и щастлив; ...

Небеса са скрили небето от малката душа
пристрастили го, в реторика на същността.
Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити
теории за взривове, недоказано замислени.
Всеки има своя блян в това – ...

Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...

Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...

Като плевел напъпляш във мен,
късаш малки парченца, пробиваш,
вземаш колкото можеш във плен,
всичко друго с листенца покриваш.
Разранен, дърпам стръкчета бясно, ...