< 10 години очакване, надежда, разочарование, болка, мъка, изпепеляващи мисли, отчаяние, безсилие, униние, молитви, упование, проблясък ,страх, ужас, ужас и отворената врата на родилно отделение. Коленичил с молитва на пресъхнала уста...и…>
Душата ми извика....
Стон ли бе? (Не беше стон.)
А крясък! ...

Нямам цигари и ме хвана абстиненцията. Прерових цялата къща и не намерих, дори и фас. Дванайсет през нощта е и реших да се пробвам в квартална кръчма. Тя никога не затваря. Всъщност не е заведение, а някаква тенекиена барака. Влизам и в средата на тавана свети мъждива крушка, оплюта от мухи. Няма ни ...

Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...

Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна
до хоризонта мрачен и суров.
И търся сред морето сиво остров, ...

Това е кавър на песента на Пламен Ставрев . Направихме кавър , защото Пламен Ставрев е неповторим и е безмислено да бъде копиран.
Рождество /кавър/
муз. Пламен Ставрев
текст Пейо Панталеев
вокал Борис Жеков ...

адаптация - Атанас Борисов
разказвач - Кремена Николова
мързеливият - Атанас Борисов
дяволът - Атанас Борисов
участват още : Красимир Козарев, Ангел Бисеров, Стамен Иванчев.... ...

За съжаление, нямам вече това,
което от мен все още жадуваш...
Мълчаната вода и свежите слова
в недрата ми бълбукат; и будува
душата ми, щом стъпките ти чува! ...

Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...

Заспа едва призори, но въпреки това се събуди в обичайното за него време. Мина през банята, взе си душ и се избръсна, облече се както винаги с елегантен костюм, излезе и отиде да изпие сутрешното си кафе, и да прегледа пресата.
Днес отново трябваше да се срещне с приятеля си, за да продължат с обраб ...

Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...

Търсим да назначим мъж, инженер-механик, до 45 години. Полът няма значение…
хххх
В паралелната вселена за лечение на болните деца държавата плаща, а за издръжка на чиновниците се разчита на хорските подаяния…
хххх
- Състоянието ви се променя. Скоро ще се срещнете с жена си… ...

Специалистът по сапуни и пяна Денков се разходи с Марийката до Израел. Намери повод – заложниците на „Хамас“. Аргументът: „Двама от заложниците на „Хамас” са с български произход. Техните баби и дядовци са живели в България, след което са заминали за Израел.“
Даже не са с двойно гражданство…
Да, тер ...

Виновна ли съм
Виновна ли съм, че обичам,
виновна ли съм, че греша?
Виновна ли съм, че те чакам,
когато идва вечерта? ...

ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...

Появи се в живота ми изведнъж и без свян
и като цвете разтвори цветовете си за живот.
И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,
и пусна корените си в него, здрави като дърво.
А душата ми преди това беше наполовина, ...

Няма да забравя тези цветя,
които така и не ги получих.
Най-дълго ще помня това
което така и не се случи...
Най-много ме нарани нежността, ...

Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

ПРИЕМАНЕТО
Антонио се измъчваше от много неща. На първо място от хигиената. Беше свикнал да се къпе в санитарната клетка сутрин и вечер, като мръсотията идваше само от него в изолираната от света стая.
Тук се миеха когато срещнат река по пътя си, а сутрин всеки се криеше зад някое дърво да се облекч ...

Нали си знаеш, няма правила,
в емоциите на моето Обичане -
Достатъчно ми е, че Любовта
е примата на нашето привличане.
Което повече е от една вселена, ...

15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...

и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...

Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...

Тотю не беше палаво дете. Дружеше с околните деца понякога някак предпазливо, очаквайки да се случи нещо необяснимо, странно. Да, по-скоро беше малко странен, с ококорени очи оглеждаше всеки детайл. Най-много му се отдаваше математиката, но харесваше историята, особено тази за Втората световна война ...

,,Поет световен ти си пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...

МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...

Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...

Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...

Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...