Скитникът арменец 43
Гурбета свърши. Анто кооперанто се пенсионира. Датата е 30 Юни 1981 година. В 8 часа сутринта положих последен подпис за края на учебната 1980/81 година. Последна учебна година в лицея “Ел Леймун”. Прощавай Рабат, прощавай Мароко. Завесата на мароканската сага падна. И хубаво, в ...

ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...

Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...

След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...

ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...

Оня ден коментирах едно изказване на получовече относно Андрешко.
После се замислих. И се сетих, че преди време имах за герой в роман новият Андрешко, правилният. Не съм го пускал тук, но ако някой иска да види целия калейдоскопичен роман – моля:
https://chitanka.info/book/6000-kalejdoskop
А тук ви ...

Картината беше красива и стилна. Постави я в спалнята си, за да я гледа вечер. Художникът беше нарисувал слънчоглед в едър план. Приличаше по-скоро на маргаритка. Изображението му грееше в оранжево и жълто, а фонът беше много светъл с лилави оттенъци. Нима може да съществува такава красота, толкова ...

Празни са
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...

КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...

ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...

Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...

... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...

В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирам и , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - фризьорка на чалга певици, депутатки, ТВ водещи и други подобни ВИД персони. С една дума висш пилотаж. Разменяме си мои снимки от хевиметъл периода ми с рошава ...

Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...

И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...

Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...

Не харесвам големия град. Имам усещането, че е една лъскава тоалетна, криеща под блясъка реалната си същност. Вървя по улицата и минавам край витрини, показващи камари от ненужни, но примамливи стоки. Видях я в един безистен. Мъничка, седнала върху кашон, като котенце изгонено от дома. Стискаше нещо ...

Да му се е невидяло!
Има тука едно старо!
Нещо ного се заглежда!
Бърчи вежди и нарежда!
А, пък мене ми съ й доиграло. ...

Влязох в автобуса цялата плувнала в пот. Отново никой не ми помогна с количката, но някакси се справих. Паркирах я на мястото за колички, а големият ми син настаних на най-близката седалка. Извадих пакет солети и започнах да подавам на баткото и на бебето с надеждата този път да пътуваме нормално и ...

Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...

Вчера след обяд излязох да се поразходя до парка „Lonе Mountаin“ в Скотсдейл, където съм на гости вече втори месец на семейството на големия ми син. По пешеходната пътека ме пресрещна възрастна жена над седемдесетте, облечена със сивкав панталон от мека материя и светлолива блузка с къс ръкав. Изцял ...

Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...

Учителят не спира да твори,
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...

Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...

МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...

НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...

Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена, ...