Д е й с т в а щ и л и ц а:
Съпруга
Любовница
Иван
(Действието се развива в автобуса.) ...

Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...

Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...

Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...

Защо се цупя ли? Ами сърдита съм. Не, не заради това, че още не съм получила пералня от ония конкурси, макар че и аз като съседката Недка очаквам, ама няма! Тя пращала, пращала, пък накрая се отказала. И си пере със старата пералня и ходи с изпочупени нокти. Кой ли пък ти гледа в ръцете, карай си та ...

Вятърът шибаше безмилостно лицето й. Снегът хрупаше като пясък под новите й цървули от телешка кожа. Беше облякла невестената си носия, за да... умре. Спомни си жените – годежарки, които се отбиха у тях. Родителите й ги отпратиха с цветя – знак, че са съгласни дъщеря им да бъде омъжена за най-видния ...

Народът тъпкан, потискан беше,
но той пожела силно свободата!
Апостолът по пътя към нея вървеше
и се бореше смело да спаси раята!
В сърцата на мнозина появи се пламък, ...

Утрото събужда в мене
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко ...

ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...

Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...

свѝше
дарбите не
са за възгордяване -
а са̀мо за себераздаване

Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в ...

И без да сме птици,
литнали в хоризонта,
все някак си, някой ден,
хем до Шенген ще се доберем,
хем до Еврозоната. ...

Затриха го! Погубиха Навални!
Убиха го в студената тайга!
Един сатрап - съветски ненормалник
с живота му - пред нас се подигра!
Юри Йовев ...

ИЛИ мусаката БЕЗ заливка мусака ли Е, не е ли мусака...
"Ще ме боли... няма да ме боли..."
Мила седеше в кухнята и листенце по листенце късаше въображаемата маргаритка. Докога? Зависеше Симо кога ще се провикне от хола.
- Мила. тая мусака не е ли готова вече? Умирам от глад!
"Ще ме боли" ...

Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...

Есента дойде някак неусетно,
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...

...
Под кехлибарения балдахин на есента,
където се спускат цветните листа
се разгръща тъжна любовна история.
Приказка за истинска любов, ...

В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му ...

Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...

*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.
Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***
Менюто за днес:
винаги менюто пак се състои от три блюда – стартер Син балон, основна манджа Розов балон и Десерт. Под тези имена се крият неочаквани смешни ястия, вземете си ...

На теб покорна? Губиш си ума!
Покорна съм на Божията воля!
За трепети и болки аз не моля,
мъжът – палач, затвор му е дома.
Но виждаш, ето! Аз дойдох сама, ...

Когато духа леден вятър
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...

Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...

Обичала съм те и преди,
навярно в отминали зими,
в други далечни земи
и пейзаж от древни картини.
Срещала съм те в луни, ...

Цветя навън ще цъфнат,
ще ме стопли красотата,
от теб ще съм прегърнат,
ще погълна светлината!
Ще ме гали светло утро, ...

“Па то язе, нали ти казàх, мàле, че они са изедници, мискини недни и пустиняци и едни нерезе, дека сал спът и не сакат да работат. И ги мръзи, та ги гъзъ боли!“
Разбрахте ли нещо? Не се притеснявайте, ако не сте разбрали. Понякога аз също трудно го разбирам.
Ще говоря за диалекта. Ще говоря, защото ...

кокиченца
подсещат пролетта
да приближава
и тяхната
цъфтяща белота ...