Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 230 резултата
Няма да те спасявам
Ти можеш сам да се спасиш
и имаш сила голяма
на всичко да устоиш
Няма да те поправям ...
  454 
Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...
  937 
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...
  951  23 
Толкова много ми липсваш.
Докосванията ти са лек
за душата ми измислени.
Не бъди никога далеч.
Повтарям ти със гняв любовни думи ...
  1024 
  1080  11 
Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета. ...
  231 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс от романа ...
  692 
Ало, пича, май лирика -
вълнение в мен предизвика!
Какви са тези тъжни трели? -
Все едно не сме живели!
Да, всички сме накрай земята, ...
  458 
Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...
  1401  31 
Влезе в тоалетната като Байдън – наперен, устремен…
И спря като Байдън – абе, за какво дойде тук?
хххх
Но, все пак, му щукна да обяви победа над ковида…
Което означава, че е налице поне един нов вирус… ...
  808 
Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...
  1320  16  37 
Ела, измръзнало сърце стопли,
просто за нежност то копнее,
ела, спаси ме ти от сили зли,
с теб сал хармонично се живее.
Моето слънце вече го няма, ...
  364 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  247 
Аз някак си съм вече твърде чужда
на този град и улиците димни,
не зная на кого съм още нужна,
освен на тези мои две смокини.
Но знам, че докато го има хълма, ...
  994 
Ти идваш - лъч от тъмното пространство
зад хребета на непонятен ден.
Последна ласка за очите странстващи
по сив диагонал - небе над мен.
Ти идваш - непонятна жажда ...
  266  14 
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
превод: Красимир Тенев
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
С теб и аз натам ще полетя!
Юпитер с какво ли пък зает е? – ...
  1351  10 
Тук морето до нас
е топло, гальовно, красиво.
Там навярно ще бъде
студено и сиво,
тягостна тъжна картина... ...
  494 
Къде се крие слънцето?
В онези големи, кафяви очи,
със дълги, извити детски ресни!
Ту тъжни, ту весели
пълни с мечти! ...
  526 
Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал – ...
  262 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
Като следа ще остане, ...
  1100 
***
„Мамо, ѝма ли
цвете - спрѝхавниче?“ - „Да,
чеде! - Ученѝче!...“
  193 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  1077 
децата
най-доброто
заслужават
и
е ...
  219 
Калчо тъкмо дорязваше опорния кол на комшийската ограда, когато жена му се развика откъм сайванта. За какво й е баш сега, когато почти беше привършил с отмъщението към онова говедо Митьо, дето миналата седмица взе, че пресече вадата към двора му…
Ама нали е жена – не знаеш ни какво иска, ни какво мо ...
  1109  20 
  743 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  424  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  382 
До Харков, и назад.
Безвъзвратно.
Съветската войска,
в бяг обратно.
Без танкове и строй, ...
  864  16 
И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...
  518  19 
И когато трудно е то най си струва,
трудното в ръце да задържиш,
защото то за теб жадува,
дошло, целящо да те промени.
И не е лесно, зная, да се бориш, ...
  263 
Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...
  989  18 
  1944  10  25 
  601 
  742 
С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...
  332 
Денят прекрасен, а градът голям,
цветя, небе и ведро настроение
и аз вървя, уверена жена,
към своето незнайно приключение.
  451 
ЗАЩО ПИША СТИХОВЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В стихове
думите сами се съгласуват;
докато мисълта прелита и отлита, ...
  569 
Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...
  512 
Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...
  481 
Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...
  820  20 
Предложения
: ??:??