Слънцето се покатери
върху шапката ми днес.
Нещо сигурно намери
щом я гледа с интерес.
Сигурно е много цветна – ...

на Атанас Атанасов
Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат... ...

П Е С Ъ Ч И Н К А
На Петя Дубарова
Постоянно звъни телефонът,
отстоявайки разни становища,
пресичат се в него Съдбите на хората, ...

От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...

Ще кажете, че твърде млад съм,
а краят още е далече,
но аз житейски съм наваксал
и опит в повече ми пречи.
Защото не заради нещо друго, ...

Не искам да има приятели,
искам да няма неприятели.
Натрапващ общителност е нахал.

Слушай…
И мисли.
Някаква телевизия. Проскубан либераст обяснява, че народът иска да се събори страшния за него паметник.
Журналистката казва: „Но има и други хора, които не са на това мнение…“
Отговорът трябва да се пуска поне три пъти на ден по медиите - да покаже тия какви са: „Това не са хора. Ти ...

Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...

Навън е светлосиньо,
навън е красота!
И всичко е прекрасно
във моята душа.
Зелено, цветно, златно ...

Тъжно е да си смешник,
даже не и шут придворен,
а да се мислиш за велик
в своя реал илюзорен...
С самочувствие що дрънка ...

Сам заръча на Заян да се връща на поста си, преди двамата с Лизи да се качат до стаята на Гюлфан. Макар и видимо разочарован, че няма да може да задоволи любопитството си защо търсят Отговорника на пансиона посред нощ, стражът изглеждаше повече от доволен да престане да бъде пробождан между плешките ...

Изгарям бавно в твоите прегръдки,
и когато шепнеш ми “Обичам те”.
А денят и нощта са вечните свидетели
на любовта, която ни обвързва.
Като нестинари, вървим по жаравата ...

Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...

МАДОНА В ПАРКА
... и – ако има някой връх,
до днес непокорен от тебе,
това е простичкият дъх
в гръд на Жена! – с кърмилче бебе, ...

За всеки е един,
за всеки уникален,
има си любим,
има и неканен.
Обсипва с благодат, ...

Игра на любов
Не искам повече да ме боли!
Върви си! Най-добре ще е така!
Не вярвам вече в твоите сълзи!
Не вярвам вече в твоите слова! ...

Всички сме чели „Записки по българските въстания” и сме се възхищавали на могъщото перо на Захарий Стоянов. Талант такъв е от Бога даден. Не можеш да се научиш да пишеш като него. Той е ярък, уникален, единствен. Само че сигурни ли сме, че винаги и за всичко казва истината и само истината? Възможно ...

Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида ...

Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...

Събудих се и бях различен:
позастаряващ; симпатичен;
полуплешив; съвсем брадясал;
приятно пийнал – то е ясно.
Значимостта ми бе висока, ...

Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...

Гърчи се душата злобно,
притаила няколко неща в себе си.
Почувствала е болката и отхвърлянето.
Сам пак ли съм сега?
Нима на никой вече не му пука? ...

Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...

Когато са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Красива магнолия извива своите клони ...

Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам, ...

В душата ми се крие нещо бяло,
чисто като есенна роса,
а на повърхността ѝ често излизат
черни кошмари, будят ме и не мога да заспя …
Борбата с доброто и злото ...

Вчера и днес морето различно приветства:
Добре си дошъл или просто не става!
Вятърът тих, утре - бури донесъл,
превръща се в стих на някоя песен.
Мъглите вечерни с утрото вдигат завеса, ...

Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи ...

Мъжът не може да забременее.
Тъй Бог решил е във Светото Сътворение.
Чух, в Анадола продължават да се пробват.
Не са съгласни с Божието решение.
Две майки с две дечица на голям плакат. ...

Рассвет и летняя заря,
окрашены румянцем,
а суховей уснул в ветвях,
устав от жарких танцев,
он был неистов много дней, ...