Казаха ми:
- " Вярата в твоите способности,
Ще разкрие пред теб невъобразими възможности. "
И аз повярвах.
Повярвай и ти. ...

Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола. ...

А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...

Ръждиво-остри отвесни скали
над изумрудено чисто море.
По тях път чертан от стъпки върви.
Накъде? Накъде?
Крещи вятъра на морската шир- ...

Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...

И без да съм малкият принц,
живея на моя планета,
и сбъднал съм всички мечти,
за кеф на душата ми "клета"...
И ето ни тук на брега, ...

Гледам сълзите народни,
болка душата ми обзема,
хора са гладни, слаби, бедни,
но на политика не му дреме!
А хората искат за себе си грижи, ...

- Стани! Съдът…
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...

И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...

Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...

Живеех в един многоъгълник
със няколко остри ъгли:
В скалъпен от мене триъгълник
с три много прилични жени.
С едната… отдавна се знаех: ...

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...

Глава 18
Онгалград, столицата на Белгар бе идеалният град, с величествени крепостни стени, четири кули на четирите краища на града. В инфраструктурата на града, бяха събрани културните стилове на всички епохи на белгарското изкуство. Градът нямаше достъп до море, но беше на кръстопът и това го праве ...

Най-сетне майстора намериха си
еврофондовете –
в нашенските
Джеймс Бондове!

Людски двойки раждат
любимци домашни.
Привидно за село въздишат,
нагледно в огромен град дишат.
В читалища лафят (с) клюкарки служителки, ...

Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади, ...

Лесничеят
Образ нов сега се е родил и се оформя -
Човек нов - Лесничея.
Името това условно е - прозвище избрано.
На човек с гората свързан двойно, тройно - ...

Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво, ...

Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, ...

Ти си
като повредена кукла
Кукла на конци
Някой дръпнал ти е шнура
и объркал ...

Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките... ...

Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...

Там някъде зад хоризонта
някъде във времето отвъд
отвъд земното и небесното
отвъд цветовете на дъгата…
Небето да пропадне в бездна, ...

Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...

Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...

Докосване с ръце,очи и думи
е най-доброто нещо на света,
да бъде тази тръпка помежду ни
и да я има просто любовта.
Но какво е любовта без думите, ...

Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...

Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...

Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...

Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...

Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

Да бъдеш мъж,
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...

Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...