Гледам в огледадлото,
но виждам само мен.
Къде си ти, в този мрачен ден?
Изчезна с есента проклета
и остави мен тук, така клета. ...

Катерят чувства
билото на разума
със раници от сбъднати мечти.
Усмихва се
върхът на вярата ...

Всеки ден виждам едни хора, които сякаш не съществуват. Те са просто сенки, изплуващи в сивотата на делника и стопяващи се при появата на всеки луксозен блясък. Те пазаруват в магазина, където работя. Купуват си само от най-намаления и стар хляб, взимат от най-евтините сирена и колбаси и рядко си ку ...

Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...

Има ли свят без болка, кажи ми?
Искам да отида там да живея!
Кой е той,
защо непознат ми е?
Недостойна ли съм ...

И когато нещата загрубееха, тя се скриваше в паметта. Дълбоко, в непристъпните гънки на мозъка. Поругана, използвана, употребена и много наранена.
Докато в един момент й омръзна. Омръзна й да бъде Онази за всички наоколо й, омръзна й да бъде единствената за многото. Защото, както човекът прощава, то ...

С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти. ...

Идваме на таз земя
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността. ...

Вгледал се в собствената си утопия,
приседнал на високия небесен свод,
замислен, водя разговор с живота -
мисловно-словесен диалог.
И, сякаш Хамлет от пиесите на Шекспир, ...

И така започвам поредната си история... Както винаги, седейки и гледайки белия лист, не ми идва на ум откъде да започна, защото музиката, това всепоглъщащо понятие зарежда толкова емоционално, че в повечето случаи думите са излишни! И все пак нека опитам...
25 септември - един обикновен ден за много ...

Мъртвородено
На акта, вместо имената на детето, беше записано МЪРТВОРОДЕНО, а по-надолу в колонката - родители: 1. майка - Маруся Иванова Григорова, 2. баща – Григор Христофоров Григоров
Свидетелство за раждане се съставяше на живородени деца и Маруся нямаше да получи такова, но тръгна към „гражданс ...

Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя. ...

Глас чувам,
твоят... топъл и мил
песен с небесни ноти
през сълзи звучи
магия, ...

ПРИТЧА ЗА НОВИЯ ДОМ
Не опазих своя дом...
Как дълго плаках,
молих се,
копнях... ...

Неизказано
(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.
Винаги ще бъда до теб!)
Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,
как нещо тревожно потрепва с тъга. ...

Знаете ли, един ден в коридора намерих пръснати парцали. ,,Остави ги, за боклука са.'', каза мама. Нищо не разбира. Понякога ме нарича ледена принцеса, като леден пулс. Мама наистина нищо не разбира... Тези парчета стар плат имаха своя история, бяха различни. Помолих й се да ми ги даде. От тях тя ми ...

Уча се да казвам "НЕ"
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...

На хвърлей място е...
А исках да надскоча себе си.
Притегнала нозе по-близо до земята.
Политам...
Над собственото си, ...

Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам ...

Залез
Щом слънцето залязва
и тъмнината бавно настъпва,
ти се наслаждавай на залеза
и се омайвай, и после си легни, ...

ДОКОСВАНЕ
Докосни сърцето ми с нежност,
която да ме събуди от сладкия сън.
Докосни душата ми,
която гори и превръща мечтите в реалност. ...

Радвай се на живота,
не пропускай нито миг.
Следвай пътя си,
какъвто ти се определи.
Не изоставяй себе си, ...

Ще ме откриеш нейде сред полетaта,
сред тревите, галени от южен вятър,
бродеща сред цветове на есенното злато,
жадно впила поглед в небето - необятното .
Ще ме откриеш и във снежна зима. ...

Марионетка
- Царят е гол! - извика момчето
и посочи открито със пръст.
Велможите, сбъркани, свъсиха вежди,
набъбнаха: ще го разпнат на кръст. ...

не ми е дадено да разбера света
по мъдрите художници на глобуса
в историите за жени които
очакват своя Одисей
не е достатъчно ...

Вярваш ли, че можеш
да си тръгнеш, ей така -
неприлично грабнал
моята душа?!
Искаш да си идеш ...

Стояхме с с теб край масата опушена
и слушахме мелодия от Бах.
И в оня час, във звуците заслушан,
че любовта е музика разбрах.
Тогава пожелах да те целуна, ...

Re(гресия)
Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен ...

Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете - ...

- Защо не пишеш за любов - ме питат -
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините,
които всяка вечер ни показват.
- Не гледай телевизия тогава! - ...

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
Омар Хаям
Ловът е спорт, който включва търсене, преследване и убиване на диви животни и птици основно с огнестрелни оръжия, но също и с лък и стрели. Във Великобритания и западна Европа, ...

Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби
… в бири преди да удави (и éкстази) ...

Good Girls Go Bad
I make them good girls go
I make them good girls go bad
I make them good girls go
I make them good girls go ...

Вървя... вървя..
Незнайно накъде... Спирам се... оглеждам...
И ето, че се намирам на място -
грозно за едни, красиво за други, място не за живите лица,
а дом за умрелите тела. ...