В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Усмихвай се! Защо се бавиш?
Пътуваш ти… Аз махам от перона
… и празен съм като параклис,
на който са откраднали Икона.
1982 г., Централна гара

Отива ли си любовта или умира,
когато топлина и нежност не намира
или завинаги при нас остава
за да прощава, без да укорява.
До колко пъти любовта прощава, ...

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко ...

Опитвам се да гледам оптимистично на всичко станало и всичко предстоящо, но ми е трудно, когато знам че реалността е толкова коварна. Когато знам, че няма с кого да споделя прекрасните и лошите моменти, когато знам че всички са предатели. Всеки мисли само за себе си и за своята изгода от това да ти ...

Сбогом, красавице!
Сбогом – недей поглежда
в спомените вече ти.
Това няма да ти помогне, а
само може да ти навреди. ...

Когато се събудя
и теб до мен те няма,
сърцето ми се къса,
а душата плаче.
Но моя е вината ...

Без мечтата - онази магия, която всеки иска да ни забрави никога, онази магическа пръчица, която всеки иска да притежава. Във всеки човек е скрита тази сакралност, тази истинност - да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд хоризонта. Мечтата е тази част от живота ни, която ни прави не велики и силни ...

Грях ли е да си лягам с мисълта, че те желая,
грях ли е, че за нeспирно докосване мечтая?
Непрестанно пия, но не утолявам жаждата,
колко още да чакам до насладата?
Грях ли е в моите мисли постоянно да минаваш, ...

И лятото отмина.
Настъпи есента.
Настъпи циганското лято.
И ние гледаме се във очите,
и музика в очите ни звучи, ...

Ще те чакам
Днес казах на звездите, че съм твоя,
а те усмихнаха се само.
И звезден прах покри Покоя.
Луната смигна ми през рамо. ...

Сънчо, за когото се пее, че идва от горица, е измислен герой. А аз съм съвсем реален... Сънчо. Сериозно! Мога да приспя едно дете за точно 5 минути. Колкото и да се къса да реве, да рита, да се тръшка - няма къде да ходи, ще заспи, та няма да може да отлепи цяла нощ от леглото. Методите ми на приспи ...

Просто е есенен вятър
защо го псуват
метачите на листа

Издайническа следа по лицето ми
пълзи.
Планини издигна от никому ненужни
върхове.
Черен облако, що живота ни дължи ...

- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...

Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...

Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита ...

Обичам те -както утрото небето
и сълзите ми са дъжд,
върху пясъка постлани,
обичам те - както вятърът листата
и те прегръщам като ...

Тъмнеят над мене листа орехови
като скъп и най-фин балдахин,
люлее ветрецът цветя люлякови
над прекрасен цветен килим.
Тихо щурците пеят в тревата ...

Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забра ...

НАСИЛИЕТО
Няма да е пресилено, ако се каже, че голямата, всъщност огромна­та част от кино продукцията в последно време разчита на привлекателната сила на движението. Проблемът е в това, че динамиката и напрежението в тези фил­ми не се пораждат от драматур­гията, а от гъста плетеница ситуации, които ...

Пътят минаваше покрай плувналите в зеленина дървета. Окичените с цвят клони, подгонени от южняка, палаво им махаха, сякаш ги приветстваха с "Добре дошли и щастлив живот на младоженците!"
При църквата "Свети Георги" талигите спряха и сватбарите слязоха. Най- напред вървяха младоженците, от двете им с ...

Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе т ...

Rape me
Rape me my friend
Rape me
Rape me again
Im not the only one (x4) ...

Superchic(k) - Stand in the rain
She never slows down.
She doesn't know why but
she knows that when
she's all alone feels ...

ЛЮБОВ, КАТО ГЪСТО, МЕЛНИШКО ВИНО
Любовта ни
е ураган безмилостен,
превръща сърцата
в руини! ...

В белотата на ръцете твои
стихва моят устрем утолен.
Мекотата, женствена и гола,
стапя се в безкраен, тих рефрен.
Нежна кръв в сърцето ми прелива, ...

Ти беше там... това видях.
Не крий... не можеше да знаеш.
Преди това не беше тъй, нали?
А можехме безгрижно да мечтаем,
стаили любовта в гърдите си. ...

Целувал ли си някога смъртта -
беззъбо, сляпо, плачещо момиче?
Убивал ли си някога с ръка,
която е изтривала сълзите?
Докосвал ли си някога жена, ...

Чаша
Най-вярната клика
на алкохолика.
Нейна политика
е да го натика. ...

Несебърски луни...
(На Ц.)
Небрежно се изгубих в пеперудените миди,
a в горещия изгрев на първата закуска
потърсих обедния плаж на нашата хавлия ...

Ах, тези жълти цветя,
посипани по зелените полета...
Ах, тези сълзи на скръбта,
покапали по безкрайните полета...
Колко мъка е събрана в тях, ...

Тихо е.
Заваля от неизказани думи
и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми
под тях ...

В зората на живота се втурваш на бегом
Да, опитът е малък, но коленете здрави -
изтърсваш ги, щом паднеш на твърдия бетон
и пак затичваш смело, за раните забравил.
А взорът ти е остър и в гъстата мъгла ...