Мислех, че това си ти
И сега съм тук,
на върха на мечтата
и със своя дух
политам в небесата ...

"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...

Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги ...

Часовникът внезапно с удар спря,
стрелките завървяха наобратно,
на лента се животът завъртя
с въпрос, не сбърка ли тотално.
Избрала беше своя път в света, ...

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
Замълчи -
сърце, не намерило сили ...

КОГА
Аз съм Жената -
майката и дъщерята,
и любимата -
може би. ...

Крясък на гларус,
писък на чайка,
кораб отплувал,
сълзи на майка,
влюбени, смях, ...

Трябва да си много малко луд,
за да се издигнеш над тълпата,
да я изпързаляш като шут
и да се изкискаш над нещата.
Много малко луд, но не психар, ...

Бургас, каква тъга навяваш
с панелната си сивота,
а можеше да бъдеш накит,
със изумрудени зърна!
А можеше да бъдеш бисер, ...

Чана Пена често идеше при майка ù. А ква обич беше се появила между двете. Виждаха ги вечер край огнището потаени, с искрящи очи. Но Гергана не можеше да се досети отде идеше всичко.
Ето защо и Чапкан Ленче обичаше двете жени и със скрита болка жадуваше и тя да бъде тяхна дружка, на която можеха да ...

Последните капки светлина се стичат по формите,
а сенките променят чертите ти.
Разпадаш се бавно на частици мрак,
защото тази вечер няма звезди,
в нощта на нашата раздяла. ...

Нарекох с твоето име всеки спомен.
И всяка моя вещ напомня ми за теб.
Днес вече други са очите ми
и аз се уморих да те обичам.
И тишината, ...

Не зная нещо
по-убийствено да притиска
от съзнанието за пропуснатото.
Накъсани мисли
да съшиваш ...

не това исках да ти кажа
но ми се изплъзна вселенската енергия
и се разпаднаха връзките тотално
молекулярно
регулярно ...

Сънувах те...
Сънувах те...
Окови
бяха вплетени
в косите ти... ...

Красив наричат те, свенливо ти
навеждаш възхитен глава
прекарваш пръсти в непокорните коси
и се усмихваш леко, без слова.
А после ги поглеждаш със очи, ...

Колко още
Колко още ще търпя
тази мъка бавно да убива?
Колко още мога да простя
с надеждата пак да съм щастлива? ...

Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...

На Ивето и Рени -
за приятелството няма разстояния
Ранна сутрин, чашата кафе,
музика страхотна -
нека бъдем две. ...

Сънувах сън,
с отворени очи,
на детството в годините се върнах
и тичах по поляните на спомена
с лице, от щастие огряно. ...

- Хъм, странно - почеса се озадачено зад ухото Но Щен Вълк. - Мислех, че трябва да си е вкъщи тази нощ, но явно съм се объркал и е на работа... Нищо - махна с лапа той. - Ще го изчакам.
...
Когато се прибрах в къщи след втора нощна, заварих Но Щен Вълк да ми спи на леглото, което леко ме подразни, з ...

Учителят си сменя дрехата.
Сега на есен ще ни учи.
Последните уроци взехме
по шарения и беззвучие.
Ще бърше с облаци небето ...

ПРИСТРАСТЕН
Пристрастен към живота оставам –
недейте ме съди!
И лечение трудно за туй някой днес ще намери.
Пристрастен - ненаситно ще грабя. ...

Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...

"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."
Задъхан миг, поредното мълчание.
"Да тръгна, остави ме сам,
за там, където няма обещание."
Тогава не разбрах словата ...

Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...

Аз искам силни чувства и желания,
целувки, от които чак да ме боли,
мирис на небе и странни обещания,
които не можем да изпълним дори;
искам да чувам гласа ти във сънища, ...

ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА
Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възмож­ностите на бъдещето. Ако ...

Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...

ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път ...

Тръгнал бях писмо да пусна
във соварника до нас,
но там за малко да се блъсна
във едно момиче и изгубих глас.
Защото точно нея чаках ...

Разделени от време.
Разстояния. Понятия.
Не те докосвам,
но съм с теб.
В стъпките ти стъпвам. ...

Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...

"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...

"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...

Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях п ...