Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Орис
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...
Моето сърце...
не ми е ден
искам да си замълча
но някак пак не мога
и душа ми изнемогва ...
Налице
и не говорим
ако говорим думите бодат
ехото на болката
думите на болката ...
* * * (въпроси)
Защо направи ме щастлива...?
И пак Любов си в този ден,
когато мъката ми дива
ме хвърля в размисъл безумен ...
След смъртта
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...
Вярата, църквата и ние
Westlife - How does it feel
True lovers never taken slowly
when they've found the one and only,
and nothing can replace this feeling -
knowing someone loves you.. ...
Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне. ...
Брилянтин за теб
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси, ...
Отбивка
сплетени
бяха ръцете затъжени
погледи бродеха времето ронейки
месеци ...
Навън е топло. Но какво от това?!
Но какво от това?!
Луната е красива.
Не ме вълнува сега.
… ...
Бездната
Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото? ...
Ментови размисли
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми изве ...
Пазете се
рокли, прашки, сутиени.
За срам една не ми остана.
Сега съм гола като пушка.
И опасна. ...
Дай си шанс
Да потъваш в забрава е лесно.
Да проливаш горчиви сълзи.
Да се сриваш. Да бягаш нечестно.
Да вменяваш си чужди вини. ...
Прочетох... за Джуна
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...
Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...