Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се... ...

* * *
Болни са от левкемия
думите ми,
болни са,
те изветряват ...

На теб дължа усмивката,
игриво на устните закачена.
На теб дължа и малкото
останало от мене.
Не искам да си спомням за тъгата, ...

Просъница
Спи дъхът ти в заплетените къдрици
на косите ми - корени от женски треви.
По детски спокоен си затворил ресници,
сякаш дом си заключил с милиони брави. ...

Не искам завивки от пух,
ни завеси от тежка коприна
и стени – да ме крият.
Дори покрив не искам.
От камък топъл объл дъх ...

Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...

ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...

В последно време все по-често се убеждавам в следното, а то е, че нашата "мила" България е по-скоро мащеха, отколкото майка на своите чеда.
Ще се запитате, може би, какво ме наведе на подобна мисъл?! Е, ще получите отговор на въпроса си много по-скоро, отколкото предполагате.
Не сте ли се запитали, ...

Чувството на собственост те заслепи
и обърна всичко в нежеланата посока,
кой, по дяволите, ще да си ти
да и нареждаш като на ученик урока.
Поуката не искаш да извадиш ...

Вероятно от мен сте по-различни -
с привички странни, с очи на тюркоаз,
болезнено чувствителни в дните динамични,
на хиляди километри от мойто просто Аз.
За перо съм взела синята си химикалка, ...

Аз мога да бъда тази, за която си мечтал.
Аз мога да бъда тази, която нощем си сънувал.
Аз мога да бъда въздух, огън и вода.
Аз мога да бъда просто жена.
Аз мога сърцето си да ти отдам. ...

ПРОШКА
Може винаги да се прощава.
Не само днес,
не само вчера
или утре, ...

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...

Тринайсет целувки за теб
Имам целувки за теб -
тринайсет и все различни...
Една ако те боли,
друга ако си искрен. ...

Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...

Когато на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...

Иска ми се да е вчера и пак да си до мен.
Да ме погледнеш с онзи поглед и да промениш моя ден!
Иска ми се да е вечер и да знам, че си до мен.
Да ме погалиш нежно и да преобърнеш всичко в мен!
Иска ми се да е сутрин и да си все още до мен. ...

Да спре да бие сърцето
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...

От днес до края остани.
Бъди и мил, и лош, и обичлив.
Искай всичко чак до болка,
Че тогава даже болката е сладка.
А за себе си помни едно, ...

От никого харесван и мразен от мнозина,
да плюят и обиждат е тяхната сила.
А от душа толкова нежна и мила,
се породи злоба непреодолима.
В огледалото отвращение съзирам, ...

Нощ
Отвява ме нанякъде нощта,
прегърнала ме в топлата си риза.
За миг отекват в черното наблизо
забързаните стъпки на страха. ...

Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...

Мечтая за теб...
ти си моята малка вселена.
Вдишвам твоя парфюм свеж и лек,
ти си слабост у мен спотаена.
Мога да плача за теб ...

ЖИВОТ - Ът*...!
РАЖДАНЕ... ... отДават на ТеБ...
РАСТЕЖ... ... Ти... (твоето време)...
СТРЕМЕЖ... ... към... Сродна Душа...
ЛЮБОВ... ... откритието на СЕБЕ СИ... у ДРУГИЯ... ...

„Понякога се случва и това -
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ, ...

Топла ръж,
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе. ...

Лунна светлина
Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън. ...

Повярвай, имам осем сетива . .
Усетих те. Ловец на пеперуди.
Със мрежа от зелено кадифе
(цвета си взел насила от очите ми)
улавяш ги, а после ги затваряш ...

Често пъти съм си задавала въпроса какво ще направя, ако ми кажат, че ми остава ден живот, че умирам, или, че идва краят на света: "Накрая остават тия три - вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта.'' Когато дойде краят, за какво се сещаме първо? ВЯРА! Иска ни се да вярваме, че това не е ...

В очите ми блестят звезди.
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
(аз и залеза говорим.)
Разказва ми за елфове добри, ...

Ще си спомниш ли?
Ще си спомниш ли за мен, когато си отидеш?
Ще си спомниш ли, щом слънцето те погали с парещи лъчи?
Ще си спомниш ли, когато залезът царува над морските вълни?
Ще си спомниш ли за мен, когато завали? ...

Аз съм спомен, дошъл отдалече.
Като ромон на ручей от звездни гори.
Не докоснат от вятърни мелници
и не сънуван от греховни очи.
Посрещни ме в дома си със песен. ...

Авторът на творбата е К.Филипов
публикувам по негова молба
Над хоризонта сив облак се носи,
пустее огромната шир.
Косачи в ливадите косят, ...

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Всички затворени в клетки
Всички тъжни мрачни
Всичко породено от самотата
Всички затворени в клетки
Клетки висящи по дървета ...

Пазаруване
Човек е днес пленен
от думата "купува",
затуй и нощ, и ден
на нея той робува. ...

***
Руши се светът ми - красивият,
срутват се мигове и кумири.
Няма и помен от минало
и невидими вече са дирите. ...

Животът е поезия.
Животът е песен.
В бликащи води
откривам тебе аз
и стих пак се роди, ...