Съдът признал Волгин за виновен, задето нямал мнение, отговарящо на възгледите на някаква баба…
Не, не е скрита цензура…
Просто демокрация – мнението ти трябва да пасва на калъпа на всекиго. И, ако тоя всеки не го хареса – под съд…
Чак после идват аутодафетата…
хххх ...

АВАРИЙНО КАЦАНЕ
Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –
грачеха грозно арийско урду, ...

Не може всичко да ти е наред.
Не може.
Днес може зъб да се обади, или сърцето нещо да прескочи.
Ще счупиш чаша, ще се препънеш в спомен.
Не може все да е добре. ...

Следващите редове са посветени на 16.06.1913г., една от най-фаталните дати в съвременната българска история, предопределила до голяма степен съдбата на народ и държава за следващите вече повече от 100 години – от ориентацията към Централните сили в Първата световна война, през Оранжевата гвардия, че ...

Задобрявам. Озъртам се гузно–
никой стъпките не отброява.
Изтрезняла, луната оцъкля
изражение сребърнобяло.
Неразумно ще бъде да тичам. ...

Минават дни и нощи в самота,
тъга и самосъжеление дори,
в скърби и мечти по отминали дни.
В смели мечти за идните дни!
Минават и отлитат, дни и нощи ...

Камшика,бич ли е...?
А бича...камшик ли е.
Щастието,усмивка ли е...
или болка,провал.
Слънцето, да,сезони познава ли? ...

I am trying to say something positive.
I am desperate to say something positive.
I’ve been struggling to say something positive.
But I’d better keep quiet instead.
The political systems still failing ...

Ще дойдеш ли, когато те желая?
Ще дойдеш ли, когато те зова?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд безкрая?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд страха?
Ела, почукай, аз ще ти отворя ...

Усещам погледа ти върху мен, обръщам свенливо глава и настръхвам... Сякаш хиляди малки парченца стъкло се забиват по тялото ми с привкус на съблазън и неутолима жажда за наслада... Потапям се в обсебващите шоколадови очи, които казват "неустоима си" и сякаш целият свят около нас изчезва- само аз, ти ...

Ти нивга не търси пари и къщи,
а мигове, които те изпълват.
Животът може често да се мръщи,
избягвай хора, дето те препъват.
Имàнето не може да лекува ...

гори слънце по пладне,
ясно е сутрин, вечер
съвсем, съвсем естествено
сухо пропуква земята,
устните, ...

Не ме питай ти нищо,
замълчи, замълчи,
приеми ме такава,
с тъжни сини очи,
днес съм толкова себе си, ...

ВРАБЕЦ МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна.
Вълнува ли се, се разплаква; когато е щастлива, не заспива.
Това, което пиша, е Надеждата, че някъде Доброто тържествува,
разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало… ...

Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...

На беса не прогонихме чумите.
До липите пчела не припари.
И от пълния кошер на думите,
само восък изважда пчеларят.
Пак припламват езици прокажно, ...

Създавам твоя образ, както ти ми пророкува.
Колко красива си, слязла при мен от небето!
Красотата ти беше затворена във вятър на стобора.
Но небето я върна за да спаси ни додето.
Смъртта и войната отнемат живота на хората. ...

Имало едно време трудолюбив, но беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:
- Господи, животът ми е мно ...

Който обича,
прощава и в прошките
обич вселява!...

Щом проблемчета създаваш,
те Големите остават,
щом проблемчета решаваш,
те Големи подминават.
Правено е от години, ...

Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...

“Метростанция Хаджи Димитър. Крайна станция на влака. Умоляват се всички пътници да напуснат” - гласеше призивът от високоговорителите в метрото. Разбира се съществуваше и възможността да не се подчиниш, но подобен бунт нямаше да донесе кой знае какво. Като гумено топче ударило стена мотрисата щеше ...

Колко рядко ние виждаме нея,
да лъжат се стараят мнозина!
И през болка, през сълзи пея,
че честността в тях, уви, загина!
На мода сега е келепирът, ...

Криле да съм, да се въздигна
Уста да съм, за да те вкуся
Ръце да съм, да те докосна
Нозе да съм, да те настигна
Сърце да съм, за да съм жива ...

И ако, аз днес съм тук,
мога ли да дам всичко от себе си,
за един по-добър ден, за една усмивка,
за една стоплена душа и топъл поглед
пълен с любов и човечност, който ...

Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.
Когато ме разяжда отчаяние, ...

Насън живеем, пò е лесно,
наяве – в робски вилает,
без истина, любов и честност,
растем си – роби сме безчет.
Отвън диктуват директиви ...

с моя калпава редакция :)
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...

-Скъпи, тази вечер съм поканена на рожден ден в Мими от 18:00ч. Какво ще правиш докато ме няма?
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...

Процеси
Щастието голямо вълнуващо с емоции, мисли, гледки, със сила наситено е.
Състояние е това рядко и върхово.
Но как се стига до един висок планински връх?
Във времето със труд и подготовка. ...

Щом така си решила,
за мен не е проблем
да те виждам веднъж на година.
Ще потърся закрила
в някой лъскав харем - ...

Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...

на Geminy в мен
Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.
Тъмни алеи тежаха ми.
Бягам от светли надежди. ...