Продължение на разказа „За нещата от живота“
Алисия роди детето в началото на май. Беше момиченце. Реши да го кръсти на себе си, тъй като родителите ѝ отдавна бяха починали. Така вече на света живееше новата Алисия или Алисия дъщеря както казваха познатите ѝ. Детето беше най-хубавото нещо в живота ѝ ...

Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...

Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят, ...

Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...

След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...

Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...

Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...

На тръгване
Да се събудиш след сънуван сън
от уют, разнежване и всеотдайност -
в простора звезден си делил нощта
с душата близка в тая необятнос! ...

The world is now different.
You are gone, I'm alone with my self-destructive thoughts again.
Even the weather's different.
The sun stopped shining.
You- the child of the Sun- are now gone, D. ...

"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.
А тя във ръкавите празна ...

Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче з ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...

В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...

Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...

Танцувай с живота, порасло момиче!
Бури раждай по пътя си и в любови живей.
Всяка стихия в слънчева роба обличай.
В рани от болки, от сълзѝ възродена изгрей.
Всичко опитай, обятията свои разгръщай. ...

Бурята в душата ми притихва
и чувам тъжен тон от нежна песен.
На съдбата вече само се усмихвам
и вярвам, че животът е чудесен!
Не оплаквам миналото време, ...

Какво е Възкресение?
Освободена радост.
Спасение.
Красиво вдигнат мост,
с разгрома на смъртта. ...

Тук честните не ги обичат,
те някак неудобни са, нали?
И други има дето ги обличат,
със ордени, медали и значки.
Обличат ги, за принос към мамона, ...

Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...

Гърдите ти във мъжките ми шепи
намерили са топлина, уют, подслон.
Целувките ми всяка ще усети
и с устни ще изпия всеки стон,
във който твойта женственост напира ...

Тя!
Балерината!
Танцува на пръсти...
И където мине, боли!
По сърцето ти стъпва! ...

***
Глава 1
Грешна
Мила мамо! Пише ти твоята грешна дъщеря!
Грешна съм. Сякаш родена съм в грешно пошло общество! ...

ИСТИНСКИ РАЗМИСЛИ
(за лъжата)
Човекът все за истината претендира
и сам за себе си във всичко я намира.
Щом истината друг му нарисува ...

Когато бях клошарче,
боклуците пасях.
Не бях неблагодарен,
макар не богаташ.
Нито сирак ...

Колежката Делчвеа,или Пъстротата на живота 2
А колежката Делчева, като студенти, момчетата я бяхме причислили към дивите колежки, които хем им се искаше, хем не им стискаше да се отпуснат. И всички такива излизаха с номера
''Аз си имам сериозен приятел '', но вече в четвърти курс се шегувахме с таки ...

Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...

ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...

Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...

Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...

Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...

Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...

Баба Койна седеше на пейката пред вратника, с една ръка държеше бастуна, с другата оправяше забрадката си. Пред нея се виждаше пуст и прашен селски път, а козичката й пасеше накрая в тревата, къщата на баба Койна беше последна, а и да не беше, нямаше на кой да пречи животинката, нали в село бяха оби ...

Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...