да посадиш цвете...
в обвивка от мечти
и вместо
да преплуваш
океана ...

Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...
Знам, че не трябва да искам да те прегърна ...

Чу се камбанен звън. Стар стенен часовник, в някоя от черноморските вили, отброи 22 часа. Спокойна лятна вечер някъде през август. Синьото море нежно протягаше ръцете си и къпеше пясъка в снежно-бяла пяна. Светлините на хотелите и вилите осветяваха това приказно място, създадено от Бога за наслада н ...

За хляба и виното
За хляба си
на всичко е готов човекът:
да тича бос по трънлива пътека,
ламя стоглава не насън да пребори ...

Стената
Февруари 1990. Източен Берлин. Часът е 20:40.
Вятърът свистеше, а самотен мъж с дълго черно палто вървеше по улицата, затрупана с дълбоки преспи сняг, натрупани от бурята предната вечер.
Дзъъъъъън…
Вратата се открехна в началото леко колебливо, но после собственикът на апартамента пусна стоя ...

* HEAVY * METAL * ROCK *

Тя се изправи от земята и се опита да изтупа прахта от дрехите си. Прашинките останаха полепнали по тъканта, сякаш бяха шарки от десена. Улицата й се виждаше някак притихнала. Въпреки че наоколо се щураше адски много народ и повечето от хората викаха разни неща...
Небето беше станало някак сивкаво.
...

Прибоят на вълните е пристанът за нас,
погалил ни душите с неустоимата си страст.
Прекрачили закони, задръжки, правила,
не чувстваме виновност със голите тела.
Безумно е, така е, но стига правила, ...

Поздравявам всички интелигентни, талантливи и толерантни творци в сайта с празника на влюбените Св. Валентин и им желая много любов и творчески вдъхновения!
Сковаващ студ, замръзнал дъх
и скреж от тежки думи
в зимния навъсен ден
преграда ледена е помежду ни! ...

ЩЕ СИ НАПЪЛНЯ
пазвата с монети.
Ще звънне смях.
Една ще се търкулне,
ще ти подпали ...

Нощ, луна, очи незаспали -
капят звезди, спомени палят.
В този миг от безкрай,
духът ми вятърно скита,
аз търся твойте следи, ...

* * *
На баща ми
Как искам пак да се завръщаш
след свойта смяна у дома.
И топлина да носиш в къщи, ...

Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...

На света, другарко даровита,
хората се раждат от едно...
От красива, нежна кат сюита,
изтъкана сякаш от сребро...
В мистерия обгърната и свита, ...

Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с неж ...

Накъсаха се нишките на дните ми,
като въздишки в шепите на вятъра,
целунати, преди да бъдат питани,
и непогалени на прага за Оттатък.
По бръчките на белите ми спомени, ...

Призив
Мили хора, поети,
дори за светия Валентин,
не късайте цветята!
Нека да цъфтят ...

Любовта е пиянство
Тя не идва на пръсти,
а просто връхлита,
като катаклизъм природен.
Като винена мъст е - ...

Ревнувам те,
както ревнувам деня от голямата нощ.
Както ревнувам живота,
накъсан на глътки, на залъци,
от стиховете - следи ...

АКО НЕЩО ЗАТРЕПЕТЛИКА В ДУШИТЕ ВИ...
Виждали ли сте го това дърво, което се казва осùна? То се казва и трепетлика. Листата му уж са зелени, но от обратната страна са бледозелени, почти бели. Когато ги поразлюлее леко вятърът, някак вълшебно отразяват слънчевите лъчи и блестят като сребърни криле, го ...

Тя
И всяко утро да започва така!
С мириса на свежест и кафе,
с допира на нежни й ръце,
когато тя и аз сме насаме. ...

Бащина съдба
Когато син баща си просълзи,
тежки, мъжки ронят се сълзи.
С горчив привкус на руйно вино.
Сърцето страдащо кърви! ...

>>>>> Капка лъч в кафето ти
>>>>> (наместо мляко)
>>>>> приутрин съм.
>>>>> Облачета пяна
>>>>> по ръба на чашата. ...

Отде се взехте всички вие,
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне, ...

Трохичка след трохичка, животът отминава...
Коричка след коричка, духът смел остава...
Мечта след мечта, най-верният приятел...
Заради мене се гмурва в мрачината...
Изплува и се оглежда в светлината... ...

Облак в знойна вис се свива
и река в лъчи обляна
искрометно се извива
като лента от стомана.
Час по час е все по-вряло, ...

Scorpions-Is There Anybody There
Open my mind let me find new vibrations
Tell me the way I must take to reach my destination
And a place where I can stay
Where is the love of my life couldnt find her ...

5ive - Closer To Me
Constantly girl you're on my mind,
and girl I think about you all of the time
and even though words are hard to say,
girl I miss you, never thought I'd feel this way. ...

Енрике:
Хайде, тръгвай,
просто си върви.
Не мога да те спра, свободна си.
Взимай тези вещи, щом толкова ...

МИГЪТ, КОГАТО СЕ ВЛЮБИХ
Мигът, когато в теб се влюбих,
от силна обич беше озарен...
денят огрян от твоята усмивка
ще бъде най-щастливия за мен! ...

Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...

Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...

убиват ги
като деца
изправени до зид
задето са играли
със муниции ...

- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...

За теб докрай разтворих
сърцето - стрък ухаещ.
На айсберг се престори -
навярно се изплаши...
Горях на бавна клада ...

ВЪЛЧИЦА
Вълчица целуна в локва луната!
После със зъби разкъса я цяла.
Във мрака се скри тя прокълната.
... От луната остана само сянка - бяла.