- Бих искал да кажа, че за момента нищо със сигурност не мога да ви кажа. Понеже това което знам към момента със сигурност е, че нищо не се знае още със сигурност.
Да - липсва сигурност.
Доколкото имам информация, все още няма достатъчно информация, някой да има ясна и точна информация.
Да - липсва ...

ад - от а̀дище
е умалително и
покъртително -
и спрямо свѝше - повече
от оскърбително

има̀нето и
ѝмането славят се -
че закопават
поголовно - и света̀
неспирно изличават

Взаимната непоносимост между хората се поражда от несъответствието на убеждения, ценности, манталитет, морал и житейски приоритети. В човешкото общество се налага (метафорично казано) лъвът да е съсед на сърната, вълкът да е семеен партньор на агнето, лисицата да е съдружник или колега на кокошката. ...

Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...

Природно умен е по-стойностен от образовано глупав.
Емпатия е пасивен алтруизъм, алтруизъм е активна емпатия.
Вяра е облагородяване, религия е покваряване.

Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...

Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...

На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това, ...

НЕИЗРЕЧЕНОТО В МНОГОТОЧИЕ
Невинаги мълчанието значи,
че другият напълно е съгласен.
От липсата на думи ми нагарча,
тя ражда най-голямата опасност – ...

Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам. ...

Топъл вятър духна снощи
в нашата страна,
дългите коси разроши
и стопи снега.
А в градинката ми цветна ...

Адски много се нервират
русоробите - у нас!
Даже често - колабират
и изпускат течен газ.
Вдигат кръвно, дебелеят, ...

Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...

Нямам нужда от нова прическа.
Днес перчемът ми гордо се мята.
Непослушен, небрежен, oплескан
извисява се той над земята.
И не търси посоката верна, ...

45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...

На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...

В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...

Не се докосвайте.
Не си помисляйте
да се целунете.
Не свикнахте ли
да се разпознавате ...

Запалено огнището на двора.
В тава бълбука лютеница, ври.
Край нея зачервена кака Дора
с бъркалка стърже да не загори.
Отвътре се показва бате Стамен. ...

Къде са българите стари
деца на гордия народ,
които в радост и печали,
не спирали да търсят брод.
И във страната и в чужбина, ...

И така – векове и хилядолетия. Поверяваха ми новопоявилите се души, бдях над тях, насочвах ги по правилния път. Което не беше леко. Да, като Ангел пазител аз виждах бъдещето. Най-вече трудностите и препятствията. И беседвах с душите. Често чрез разума, понякога посредством сънищата, дори чрез предск ...

Нещо много го закъсах
и грам не ми върви.
Червеният конец се скъса.
Хванала съм зли очи.
Но ми казаха в квартала ...

Дийп Пърпъл - Скитник
Истории аз често ти разказвах
как като скитник аз живях,
очаквайки деня, когато
аз ще те хвана за ръка ...

Като планета в звездна галактика,
появи се и ме отведе със себе си.
И около хиляда Луни ни завъртат
в кръговрат от любовно безвремие.
И като сън отново и отново се повтаряш, ...

Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора - мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг ...

Гастрит, артрит, конюнктивит,
болки в корема, сенна хрема.
А пък ако вечно си сърдит -
срива ти се нервната система.
Ендокардит, миокардит, перикардит, ...

Такова нещо ли Левски заслужава -
с бутилки паметника му да замерят
в родния му град, каква е тая държава,
вместо за гаврата си да треперят!?
Щом и на Апостола ни се посяга, ...

Тя уши байрака
Една млада българка, горда жена,
по поръчение ушила знаме, байрака!
Райна и било името, истинска родолюбка,
а с гордост и чест заслужила Княгинята. ...

Хей, чш, ш,ш, алоууу, спинкате ли още?!
Спинкайте, спинкайте, живи сте, нощ е!
Бех изчезнал за известно време,
вече се върнах по-луд, не ми дреме.
Вервате на рИкламите, господа, изглежда, ...

Харесал бръмбар богомолка
макар да знаел страшен мит,
че тази страст завършва с болка,
но толкова й бил навит.
Копнеел той да бъде с нея ...

Без мама и татко,
без близки, роднини,
без дом и закрила,
без град и родина,
без ласка при болка, ...

Реши да стане емигрант,
на страната си да сложи край,
взе се за голям талант
и замина за измисленият Рай.
Когато стигна там, ...

От мрака си създадох светлина.
Отгледах с нея приказното цвете.
Кристална роза с капчица роса.
Сълза на времето и ветровете.
И беше ден, небесен и красив ...