***
Вселената във
всеки от нас. Светът в
житено зрънце...
*** ...

Просто Киро, ала-бала,
развихри се ти кат' хала,
играеш си тайни игрички
и със нервите на всички,
сам си направи ти шарж, ...

Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...

Нормалните вечер,кротко до жените си спят.
Шматките гледат с празен поглед в тавана.
Поетите с пръстчета по клавиатурата рими редят.
Мъжете, нощем коват нагорещена стомана.
Искам и аз кротко до Теб да заспя, ...

(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...

Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...

Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли, ...

Аз "виждам ви" - дори без лик.
Търся светлото в душата.
Отнасям по един ритник.
Изтупам се и пак обратно.
Понякога си казвам - Не! ...

Сивото небе ме предизвиква
цветната си радост да разпръсна.
Пролет да е мрачна? Не, не свиквам.
Зима ли е, есен? Но ми втръсна.
Вярно е, листата са зелени. ...

И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...

Едно листо танцуваше ламбада
под ритъма на барабанен дъжд.
Танцуваше, танцуваше, с наслада,
защото бе сърце... на влюбен мъж...
14.07.2015.

Пролет – Лято – Есен – Зима
Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.
- Здравей! Познаваме ли се? Не?!
Нека се запознаем. Името ми е Ангел.
- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте... ...

По принцип съм тук,
а нощта се изнизва на пръсти.
Нестихващ капчук
отброява секунди чевръсти.
По принцип не спя, ...

Ранихме се…!
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено… ...

Замлъквам в погледа ти,
замлъквам в усмивката ти.
Сякаш сънувам като дете,
и заспала в теб съм будна.
Най-неочаквано се случи, ...

Предмети
Ха дано да дам идея правилна за понятие „Предмет“.
Планината предмет е - прославяш Рила планина,
Тя се радва и се сили!
Прославяш човек, животно, река – също. ...

За да акате мед, трябва да ядете нектар.
Чтобы sгаtь медом, нужно питаться нектаром.

Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...

Събуждам се в късното, слънчево утро на почивния ден. Пия кафе, гларуси крякат, идилия!...
Вадя колелото, мятам се и много скоро съм на велоалеята в близкия парк. Но по нея вече: кретат пенсионери и пенсионерки с бастунчета, вървят прегърнати тийнейджъри, гонят се и крещят малки деца, майки и татков ...

Посолства контролират служби, родино бледа,
кой у нас за морал и за съвест се сеща днес?
Има виновни, но нищо, всеки кефа си гледа,
керванът си върви, лае си уличният пес!

ВОЙНА -
печал/б/на поличба

Светло ли ти е небето?
Има ли много цветя?
Откакто замина все вали.
Казват май, затова.
Аз си мисля, ...

Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...

Днес е двадесет и четвърти май!!! Денят на буквите. Благодарение на тях създаваме словата. Те образуват смисълът, който наказва, вдъхновява, образова, стимулира, разсмива. Ползвайки думите още от древността писателите създават нашата култура. Сатириците ни разсмиват. Сценаристите правят основата на ...

Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...

Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.
За няколко минути Емануил беше готов. Грабна спешната чанта и изск ...

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...

Besides climbing stairs with pain,
I mix up Iran with Ukraine.
Dementia is bad.
Elections are sad
not knowing who'll lose and who'll gain.

Видях те с крайчеца на окото си и си казах:
-Ангел е!
Скрих се в сенките за да не те притеснявам и те гледах. Наслаждавах се на всяко твое движение.
-Ангел е човече, вярвай ми-тихичко прошепнах в тишината! Ангел е, макар и крилата да не се виждат!
Движеше се толкова спокойно, като лек бриз край брег ...

Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...

Под едно небе
живеят всички хора
под едно небе живеят
злото и добрината
под едно небе ...