Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Височайше безразличие
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята? ...
Човекът с тъжните очи
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
Искам роля
Само аз май ...
Ти
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.
Нищо друго
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
О, безразсъдни народе
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...
На небето няма само звезди - 1
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...
В нощта на лунното цвете
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
Прозрачен затвор част 15
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...
Ехо
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...
Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...
Реторичен бумеранг
Амин
Есенни ухания
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
Случкогонство (детска сюита)
Малчуганче видя за първи път двореца пред жълтите павета. Подир обяснение за там живял цар възкликна: „България приказна ли била?“.
Въпросът бе другосмислен, отговорът „Да“ бе достоверен.
2. Янка от Сливен
Редник временно трудоустроен събирах дърва за перачки. Старшина доведе лете в ...
Приказка за Любовта
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
Битката
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...
Как се спира туй, що не се спира
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...