Когато жена обича мъж,
му дава ситост,
сред полюшкването
на оформения в клас разцъфнал ръж
и луда кротост без повей ...

Лятото се счупи на парчета,
дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...
Небето срути се със трясък... ...

Еврочленството ни е
по мярка,
носи надпис -
"куче марка"!

Така започва есента:
Хлапе събира мидени черупки...
Извиква: - Нека да е дъжд! -
...и се разплаква,
защото иска всички да са чисти. ...

В песъчливата почва поникна,
даже почна и бавно растеж,
бързо с аромата тука привикна
калдъръмче в своя летеж...
Пролет нова посреща с надежда, ...

Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...

ТОСТ
Захвърляме на прага семейни теми.
Жадуваме с очи да се изпием.
Събличаме се, можем ли да спрем?
Оставаме я любовната магия. ...

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи ...

Заспива мисълта ми
в нежно чувство.
Сега съм само
фибри
и ...

Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...

С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...

С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...

По времето на цар Нимрод първият, възнегодувал срещу идолите, бил Авраам. Той взел брадвата и насякъл кумирите на своя баща. Съсечени са и моите представи за обожествяване и преклонение пред някого. Идоли нямам! Но имам вяра. Вяра не само в тържеството на божествената човешка природа, а и в изявата ...

Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...

Болката душата ми разкъсва
и пилее в хиляди посоки.
Докога, Господи, ще уча
на живота законите жестоки.
Светлина в живота появи се, ...

На плаж далечен
аз седях,
слушах за камбана.
Шума вечен
аз видях - ...

Живей, но никога не прекалявай,
животът ти е дар голям!
Благодари на Бог за всичко и внимавай,
не се превръщай във бунтар!
Обичай всичко, но разумно! ...

Изчакай да се спусне бавно нощта,
да те завие топло в пелената си,
изтъкана от приказни сънища,
да доловиш звука на тишината си.
Да те погалят с усмивка звездите, ...

Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...

Танцувам с живота
С живота си играем
на една игра.
Той ли, аз ли
ще го победя? ...

Ти знаеш ли какво е да препускаш
като жребец в пустиня от тъга,
с напукана душа да вкусваш
единствено на болката жлъчта?
Ти знаеш ли какво е да разлистваш ...

Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...

„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като м ...

Мъка
(на майка ми)
Детенцето ми болно е, лежи,
на сън проплаква, кашля много,
а мъката жестоко ми тежи ...

>>>>>
>>>>>
>>>>> Мъглата през прага
>>>>> прекрачва сковано
>>>>> и хлопва вратата. ...

Оранжево небето
Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам - не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била! ...

ТЪРСЯ вятъра, който през реки, поля и друми
ще ми донесе най-искрените и мили думи!
ТЪРСЯ и радостта в очите,
в които се отразяват на слънцето лъчите!
ТЪРСЯ една поляна красива, ...

Ех, звезди, звезди..., ех, небесен прах,
вечер тиха и жадувана.....
Китарен звън косите гали,
душа полита развълнувана....
Ах, сияеш ти, небе сребристо, ...

Глухо е в парка.
Глухо е.
Пронизва скръбта дробовете.
Като вятър от черна мъгла,
като мътна, затрита ...

Снощи сънувах твоите стихове.
Дъждът забиваше пирони по покрива.
Колко е влажно и колко е тихо.
Мишките, даже, сдружиха се с котката.
Улицата е до дупки изтрита. ...

Чуваш ли как сърцето ми плаче?
Усещаш ли колко страдам по теб?
Ти ми каза, че не е нужно, обаче
не мога да крия толкова болка във мен...
Обичам те и това е най-важно! ...