Нямаше кой да ме хване за ръцете.
Ти ме хвана и ме издигна нагоре...
Родител нямах нито един до себе си -
нито майка, нито баща...
Ти ми стана и двете... ...

Има дни, в които активно творим
и извира талантът отвътре.
Има дни, в които активно стоим
и нищо не ни идва отвътре.
Има дни, в които всичко ни вълнува ...

> Знаеш ли колко е тежко
> да бъдеш обичан
> и целият свят да е паднал в краката ти,
> а ти да ги гледаш с поглед безличен
> и вярата в теб да напуска душата ти. ...

Навън - скреж и сняг.
Сред сърцето - самота.
Тихо и пусто.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...

Как да преборя тази ранимост?
Как сълзите си да спра?
Как ще погледна света с очи от болка пълни?
Как да живея в студената реалност?
Как с усмивка чувства да изразя? ...

В ден като този - скучен и сив,
еднакъв, безжизнен и даже студен,
потърсих утеха в свойта душа,
порових, помислих и ето я нá.
В ден като този - скучен и сив, ...

Погледна ме и се усмихна,
не ще забравя този поглед,
докосна ме и аз притихнах,
не ще забравя този допир...
Целуна ме в дъжда ...

ПРОПУСНАТИ СРЕЩИ
Унгарката
Помня онова лято. Току-що бяха пуснали цигарите „Средец" 100 мм. По телевизията течеше сериала „Богат беден", който опразваше улиците. Плажовете все още бяха девствени и незастроени с претенциозни грамади. Слънцето. Слънцето все още ни обичаше и нежно ни целуваше без да ни ...

Тя е божествена музика,
с душа като небесна симфония.
Очите й изпълват нощите
с лунни мечти.
С приказна нежност, ...

Настинки.
Гащички посрани.
Аборти — като порасте.
Не можеш себе си да храниш,
а си мечтаеш за дете. ...

По дяволите! Знаех, ще боли!
По дяволите всички мои грешки.
Макар да знаех, че сама ще трябва
да пожъна всичките бодли!
И всичките вини ще бъдат мои! ...

Красива мечта с вълшебни крила
лети пред мен, държи ме в плен,
вълшебство е тя, аз зная това,
мами ме в храма на любовта.
Ту с песни омайни - любовен дар, ...

Вече дори не мога да плача,
сълзите ми пресушили са се.
Сама и боса през гората крача
и търся спомени, самоунищожили се...
Вече дори не мога да спя, ...

Нощта погълна всичко,
с теб бях,
но останах сам.
Какво пък,
нощта разцъфна ...

УСЕТИХ КОЛЕДНИЯ ДУХ И БЯХ СПАСЕН
Днес е последният ден за участие в Коледния Творчески Фестивал на сайта. Много исках да участвам, но не знаех с какво. И не заради прекрасната награда... не. Нищо подобно не може да ми е стимул да се присъединя към такова събитие. Просто исках да съм вписан и аз сред ...

Зелени треви
високи нагазвам.
И ме боли.
Устата прехапвам.
Гълтам сълзи. ...

(писано върху блокче лед)
Замръзвам, но пиша ти, миличък Кай -
с парчета от лед ти сглобявам куплети.
(И все получава се думата "край!".)
От студ посинях - не си чувствам ръцете. ...

Ако достатъчно дълго време седиш на едно
място, целият свят ще мине пред очите ти.
Китайска поговорка
Една година е съставена от 365 дни. Замисляли сте се колко от тези дни вие празнувате, колко от тия дни тъгувате и в колко от тия дни вие чакате... Аз се замислих, и въпреки че, не съм добра в матем ...

Дъждът вали, сезоните се трупат,
години минаха дори.
В сърцето нищо не остана,
а може няколко лъжи.
Красиви думи - но лъжи! ...

Видях най-красивата усмивка
и усетих как стопля моята душа.
И днес аз прозрях в лицето на човека
как устните показват дивната му красота!
Стоях пред него и се развълнувах, ...

Нощта се спуска над земята,
мята звездна пелерина
върху дремещите облаци,
и с луна огрява сънените улици.
Вървя в града безлюден, ...

В една компания с тебе бяхме
и като приятели се държахме,
но за миг ти се промени -
искаше да оставаме сами.
Тогава веднага разбрах, ...

Вървя през градината на лудостта,
а там нищо не е останало освен пръстта,
колко трудно е да се преборя с това,
което се случва. Търся пътя към дома
на моята предначертана съдба, ...

Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).

Бабо мила, празник имаш,
днес не трябва да ме спираш.
Искам аз да поговоря
признай: не искам с теб да споря,
че първа ти си ме повила, ...

Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш, ...

"Обичам те!" –
Не казвай тези думи, ти, току-така,
че повтаряни във времето,
изтича смисълът им като пясък във ръка.
"Обичаш ли ме?" – ...

Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче, ...

Не се гримирам,
чувствата си
не прикривам,
не търся одобрение,
не нося суета! ...

Мрак ще ме докосва в празнотата,
мрак ще обвива мен,
мрак ще разгони синевата,
ще прокуди онзи топъл ден.
Ръцете ти ще са далечни, ...

Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка. ...

Ако...
не четеш
мЕжду редовете,
докАто бъркаш с хъс между ребрата
и почнеш ...

Помня,
още помня
образа на лудостта!
Невидима за другите,
но ...

Какво остава след нас?
Светли петна по стените,
мрак в светлините
и тишина...
Какво остава след нас? ...

Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете, ...