Денем слушам морските вълни,
говорят ми за теб,
за съвместните вълшебни дни,
които чакат занапред!...
Нощем пък, ...

Хайдушкият Балкан му свойте песни пее,
Разлистените буки приспивно му шептят,
И щом настане нощ, Луната щом изгрее,
Светулки – самодиви, във огнен танц летят...
Трева не никне там, де стъпил е Войвода, ...

Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста ф ...

с ядрени бойни
глави състезават се
заупокойни
ядрени бойни
глави побеждават ги ...

СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...

Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и прет ...

Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...

Обичам света, в който си ти
и изгубвам се в него обречена.
И светът ми побрал се в шепа
някога разтворя се в безкрая ти.
И като канон отекнал в душата ми ...

Пиша римите проклети
за балади и сонети.
И да се не получава
бай Гецан назад не дава!
На бай Гецан се носи славата, ...

Само стъпка
Само стъпка ме дели от тебе,
само стъпка – любовта.
Вън е есенно студено време,
вее вятър в жълтите листа. ...

Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклен ...

В друг живот ще си бъдем опора,
този нека сладни и люти.
Уповавай на точните хора
сред цафари и звънки лютнѝ.
Запечатай дюкяна с преструвки, ...

"Аз съм личност смела, велика,
борих се с кураж с тази жена!
От нея пазих махмурлията Перука,
трябваше да я спра на всяка цена!
Аз съм си един великолепен кавалер, ...

Аскетизъм и песен
Песента от свежестта се ражда.
Свежестта от аскетизма.
Аскетизмът е обаче полюс един само на
Реалността, ...

Урок
Да лъжа не можах да се науча!
И лицемер да стана не успях!
Със далавера пак не се получи!
Но много лицемерие видях! ...

ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщичк ...

Всеки човек е... Светец!
Бори се с нещата в който вярва.
Раздава мъка, вяра, обич, тъга
За верую свое и даже се жертва.
Но верници ли сме ние!? ...

В България няма общество. Има индивиди.
Личности липсват.
В България няма политика. Но политици – колкото щеш. Колкото повече политици, толкова по-малко политика. Пълно е с визионери. А визия липсва. Пред тях: кюмбе пернишко чудо с мешана скара, зад тях – психоевроатлантизъм с репички и скучно брюле ...

Странно е да се мълчи,
но когато се обича,
взряна в твоите очи,
шепнеш ми: Към мене тичай!
Тичам, тичаш. Пръв е кой? ...

Ах, колко обичам да те гледам,
как бавно провираш пръсти в косите ми,
как бавно докосваш ръцете ми,
как нежно говориш с гласа си.
Ала колко трудно е, аз да те задържа, ...

Дете орисано на самота от свят,
откъснал го като цветче от клонка.
Разлистени дървета се редят
да стелят в унес те въпроси с болка.
Кого зазижда тази самота? ...

Семейството е святата искра,
която всеки с вяра гордо носи.
То полъх е на спомен-топлина
и късче от надеждите ни боси.
Семейството е здравата врата, ...

В очите ми е прашно...
И валя!
Валя като порой!
Като безбрежие!
Като порой от тишина... ...

Като пеперуда към пламъка
към догарящия залез вървя.
Пребродила планини и поля,
преплувала реки и океани,
и в пламъците залезни ...

Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...

Целта не оправдава посредствеността.
****
Всяка въшка се стреми към пълнокръвен живот.
****
Всяко бездействие няма равно по сила противобездействие. ...

ЕДИН НЕВИДИМ БОГАТАШ
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...

Простираш нежно пръсти,
а стигаш само мрака.
Протягаш крехки длани, но удряш се отново.
И стоновете като вик политат,
напрягат сетивата. ...

Съдебна зала. Ето я Темида –
с червило свежо и дискретен грим.
Безстрастно със съдбата тя жонглира
на някакъв подсмърчащ подсъдим.
– Възможно е… присъдата… условно… – ...

Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...

Всеки ден - по сто коремни
Гошко правеше в снега!
Срещнат ли го извънземни
вечер в близката гора,
из небесните пространства ...

СЕЛФИ С ГРАДСКИЯ ИДИОТ
... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери, ...