Когато трябва да спреш да говориш,
започва да те боли като го правиш и ти спираш.
Когато трябва да спреш да се оглеждаш,
погледът ти бива привлечен от нещо много красиво.
Когато трябва да спреш да слушаш, ...

В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...

Гушникопнежен съм, ти също си такава,
и тук отново сме в единомислие.
А Любовта с Обичане ни наблюдава
в очите с топлинка и щастие.
Обичаме се, толкова е просто, ...

... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...

Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим. ...

Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...

Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...

ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА
Животът се изнизва безвъзвратно.
(Пък имах с него планове – уви!)
Потъва наметалото ми лятно
в опустошени от слана треви. ...

Аз съм само твоя сянка,
радост в идващия ден.
Глътка въздух и надежда
носиш винаги за мен.
Аз обичам всичко в тебе – ...

Мъжете са си тъпанари,
често безразлични и като шопари,
кочината - и това е!
Друго не иска и да знае!
Но жената, с нежната ръка, ...

Под сенките на бяла стряха,
в уюта тих на роден дом
мечтите слънчеви изтляха –
живея кротко, в полутон.
Не ме досягат летни бури, ...

Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...

В очите ти чета тъга
Живот забулен
с тънка пелена от тайни
Случайности
Абсурди и стечения ...

.
В памет на Йордан Радичков
Ако продължава все така
пролетта да закъснява,
ще сънувам топла река, ...

Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови... ...

Красива си, защото оцеля.
Блажена е усмивката ти грешна.
Откакто се завърна, онемя
и любовта ти блика с дата днешна.
Проблясна като падаща звезда. ...

ЖИВОТ VA BANK
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари, ...

Омръзна ми да гоня бури,
да връзвам тихо ветрове,
до тебе тихо ще замлъкна,
в ръцете ти, във двете ти ръце!
Ще си мълча насреща, няма да заспивам, ...

Християнското семейство,
Господи, благослови го! -
Да пребъде - го окриляй
и към Обич насърчи го!
Християнските семейства, ...

Гола
без романтика,
остана май
тъгата.
Старостта ...

Аз съм статистическа единица.
Политическа нула.
Аз съм социална плетеница,
но си нямам обществено лице.
Все едно не съществувам! ...

Скитникът арменец 47
В предната глава споменах за Нели и Гошо, мои приятели с които се запознах през гурбетчийските години в Мароко. Разказах ви за нашето първо и последно съвместно пътуване от Рабат до София, за пропуснатата възможност да пия кафе в Барселона. Казах ви, че често им гостувахме в Каз ...

Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...

Вчера, както си играх,
покрай буйната река,
камъчета си набрах
и открих пръчка една.
Не каква да е, ами вълшебна, ...

1.
Небето се озъби. Като белег,
извил гръбнак над земната коруба.
И сурна се вода -
като постеля... ...

Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...

Начетеността винаги се е смятала за добродетел, особено във времена с неясни перспективи, с хаотични лутания в една или друга посока, във времена на морално безразсъдство. Обикновено тогава хората, които обичат познанието и странят от невежеството, насочват погледа си към онези кладенци на житейскат ...

Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо! ...

МЪЖЪТ НА 66
Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти. ...

Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...

Ти помниш ли онуй горещо лято,
курорта, от вода по тих,
морето, с хоризонта слято,
и онзи романтичен стих,
с който сутрин те събуждах, ...