Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...

На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка, ...

Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...

Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната т ...

Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока, ...

Някой леко ме докосва,
гали ме със нежна топлина.
Кой ме буди
и иска да отворя очи сега?
Слънцето ...

Просто нещо, което написах тази сутрин...
Живот мизерен – зла прокоба.
Един момент, изпълнен с злоба.
Безкрайно лутане из коридори празни.
Размирици с лица и идеали разни. ...

Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...
Морето от мен се отдалечава. ...

Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...

След раздялата
В свят от бури и ветрове
отведе моето сърце.
И сякаш изчезна любовта
от нашите влюбени лица. ...

Цяла вечер ме държиш в ерекция,
чакай малко, утре съм на лекция.
На тебе ти е лесно - до обед ще ми спиш,
но като те гледам - на четвърти тек държиш.
Да не отказвам - от малък съм научен, ...

Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността, ...

Тъй плаха съм и тъй несъвършена,
сравнена с нея, просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита, ...

Болезнено се уча да обичам,
да съм всеопрощаваща и блага.
С прищевки любовта да не отричам,
на чувствата юзда аз да не слагам.
Болезнено се уча на смирение - ...

Мираж ли беше ти,
мираж или хиляди сълзи?
Къде съм аз, къде си ти,
къде страстта кипи?
Път ли няма или ослепях, ...

Как обичам
до мен
да седиш.
Тихо, тихо.
До моето ...

На страха очите са големи
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята сенки на хали ...

* * *
Спомените са архив за равносметка,
за нещо минало - билО,
на пазара на живота в "клетките"
всеки ги продава на килО... ...

Шшшшшттт! Сестро? Какво правиш тук? Как ме намери? Проследи ли те някой? Не? Оххх... олекна ми на душицата. Аз ли? На секретна мисия съм, сестро. Шшшшшттт! Тихо! Как на каква, нали ако ти кажа вече няма да е секретна? Сама съм, да, за какво са ми други? По-добре така, за прикритието, сестро... ако м ...

За няколко дни ми даде всичко, за което мечтах,
подари ми мечти, от които бях щастлива.
Започвах да обичам... сега го осъзнах,
но се оказа любов горчива!
Изгубих те, а дори не съм те имала, ...

Сънят бил от дявола.
Затова ли тъй просто
в сънищата ми си Ти?
В дива, изпепеляваща прегръдка - двамата,
над пропаст с огнена лава, кънтим... ...