Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389.1K резултата
Едно оставено момиче без любов
Едно оставено момиче без любов
По теб и тази нощ едно сърце за тебе страда,
по теб отново едно момиче тъй отчаяно плаче,
по теб и само за теб то очите си изплака,
но ти не виждаш нейните сълзи, ...
Високи сгради, хладна пролет, вятър.
Спокойни и усмихнати лица.
Тихо е. Тук времето е спряло.
Ръми. Безмълвно стели се мъгла.
Всяко ъгълче прекрасно ми се струва, ...
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват ...
Понякога се чудя защо е толкова трудно да пишеш за нещо, за което не ти пука много, а не можеш да намериш и една дума за нещата, които наистина имат значение. Това някакъв вид проклятие ли е - да знаеш, че си добър в нещо, може дори най-добрия, а да не можеш да използваш този талант, за да разкриеш ...
Reversio Ad Secessum
(lyrics: Anders Jacobsson)
A, mundus facit nos redire, redire ad secessum.
Spesne aliquando veniat animis tenebrosis quae solae ambulant.
Hear my silent prayer as I weep tonight! ...
Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...
Ако навлезеш пеш във тихата ми далнина,
ще свърнеш в най-уютната, дива природа,
без шосета, без пътища, без равнина...
И спомени разпънат те на кръст, до бога...
... Ще зърнеш по някоя моя оцеляла мечта, ...
От толкова време те чакам
да се върнеш в предишния свят.
Не виждаш ли, аз никъде не отидох,
смирена от милиони зими, но как...
Как да вярвам, че не си ме забравил... ...
Как се яде портокал?
Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и ...
Очите ми... отворени са крепости,
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание, ...
Иска ми се да можех да избягам... някъде там...
Да потъна в самота, да се разхождам по брега, да усетя нежността на пясъка, обгръщащ ме с копринената си мекота...
Искам да погледам залеза, да ме погалят последните слънчеви лъчи, да ме дарят с топлота...
Искам вълните да галят кожата ми, по-нежно от ...
"В твоя памет"
Нима е истина, че теб те няма?
Казват времето лекува, но дали?
Животът рано или късно все отваря рана,
но не знам кога ще спре да ме боли?! ...
Чашата с отрова ще изпия,
която даде ми за из път.
И в страданието си с дявола ще се спогодя,
за да мога да ти отмъстя.
Ще пътувам с влака на забравените души, ...
Посветено на всеки публикуващ в сайта, който ще каже: „Това не се отнася до мен.”
Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.
Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинк ...
Най-хубавото може да се види само със сърцето
(разсъждение)
Независимо колко е богат и колко е красив човекът, ние не трябва да го считаме за истински приятел. Трябва първо да го опознаем вътрешно. Нямам предвид истинския смисъл на думата "вътрешно", а преносното и значение тоест, че човекът трябва ...