Не ми тежат безкрайните пустини
от залеза окървавени
и пясъците като символ
на всичко в нас опустошено...
Отвикнал съм да наблюдавам ...

Срещу вятъра вървя,
в огъня изгарям цяла,
сред звездите летя,
в морето потъвам.
Земята под краката ми ...

Само вятър вече мучи
във обора
и брули плодовете на необрани овошки,
а апартаментно отглеждани
хора ...

НАИВНОСТ
Уплаши ме!
така бързо си тръгна,
тичаше из разкривените пътеки...
без да остави и мъничка ...

Обичаме нашата родина свята,
нека духа български да тачим,
нека помним солунските братя,
че за света и ние нещо значим!
О, азбуко прекрасна, чудесна, ...

Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...

Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде ...

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...

ПОКАЖИ МИ ЛИСТАТА СИ, ЛИПО
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Покажи ми листата си, липо,
че си тук, или
ми покажи дъжд!… ...

Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...

Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...

По клипа на песента на Sia:
https://www.youtube.com/watch?v=ydwBQhpFR1Q
слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни ...

Странни хора, странни нрави,
кога криви, кога прави.
Който бие уважават,
който гали подминават.
Странни хора, странни нрави, ...

Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо? ...

Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...

"Безкрайността е най-краткият път към себе си."
Сенилга
Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щед ...

Като дете си го обичам Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...

Като Богиня спасителка
в България си я върна спешно
Борисов Бойко,
та с Нея той
управленските перманентни кризи ...

Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...

На разходката на Лесничея
Минава той покрай кучета две
В двор един - бяло едното, и черно
Бялото се радва, и галене иска през мрежата!
Черното лае, бялото му се кара - лае него, ...

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...

Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...

Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се п ...

И подир разпит кръстосан,
дори Бог самият ще види зор
да намери разгадката
и верния отговор на въпроса:
„Гешефтар ли е наистина Гешев ...

Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...

Все още се търся в света -
по песъчинка се сбирам;
като пръски от дива река
понякога кипвам, преливам...
Все още рисувам мечти, ...

Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили, ...

Много си чаровна и сърдечна,
и даваш ни ти знания, надежда,
че още има Хора в тез среди,
и правиш го почти за без пари...
Бъди каквато си, не се променяй, ...

Тя беше симпатична, приветлива, спокойна, с две дълги плитки. Живееше наблизо и много често й носех чантата. Имаше симпатични родители, които скрито ме гледаха с одобрение. Заедно бяхме в основното училище, но в средното бяхме в съседни класове. Но аз тайно поглеждах към по атрактивните, даже си бях ...

Може би се залъгваха и на следващата вечер, и на по следващата, и на другата, когато Надя се обади и удължи отпуската си с още една седмица.
Докато луната ги рисуваше, или докато фаровете на колата осветяваха шосето, което водеше задължително към най-красивото място. Място, където щяха да бъдат без ...

Своите родители почитайте,
на тях своя живот дължите!
Затова истински ги обичайте,
заслужават топлотата и грижите!
Чуйте съвета, що да ви дам мога ...