Вечер,когато е тъмно,
сутрин,когато е рано,
за теб жадувам само,
Да бъдеш до мен и
да се любиш ти с мен. ...

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...

Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...

Живял един човек – със стария си баща, младата си жена, растящия син.
Един ден направил сметка, че баща му струва доста на домашния бюджет. И решил да проведе някои съкращения в семейния щат. Натоварил баща си на каруцата.
Синчето, разбира се, запитало: „Що, бе тате?“…
Обяснил му цялата сложност на ...

една страна - от
древността по-древна - днес
е площ плачевна
.....................................................
друга подредба ...

Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...

Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...

Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват ...

БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух, ...

Учение практическо на Лесничея ще изложа тук.
Енергия и сила, здраве се в Природата съдържа.
Въздух, вода, земя, Слънце - те са източници първи.
Дълбоко дишане с задържане помага да се праната от въздуха получи.
Пъти десетина Лесничея дълбоко диша. ...

Здравей,
След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пъ ...

Имало едно време един гарван. Той бил вечно сърдит и недоволен. Животът бил гаден! Трябвало да се роди красив като пауните, грациозен като лебедите и силен като орлите. С тези черни пера бил грозен и безличен.
Скоро гарванът огладнял и започнал да си търси храна. Тъкмо щял да погълне поредният черве ...

Както бях си на балкона
стрелна се от нейде птиче,
кацна срещу мен на клона
и започна да наднича.
Взе тогава да тършува ...

Ех щастие... нещастно!?
Кажи ми мило, моля те, кажи.
Защо от мене ти се криеш
нима за мен не те боли.
Кажи ми, моля те... ...

С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...

От примери лоши ни омръзна,
срещаме ги, уви, всеки Божи ден,
в кал човекът пак се превърна,
стига вече, от тях съм отвратен!
Може в светците да не вярваш, ...

С труд преодолявам страниците на един вестник. Но, все пък, съм облекчен от джурналята. Две трети от вестника са… Абе, меко казано – шкарт. Та зървам заглавията и отминавам, бърчейки нос като при вида на… Отпадък /едва се сдържах да не кажа –лайна!/.
И обръщам към последните страници. С интерес прос ...

Притеглям всичко от живота.
На моята везна очукана и вярна.
Приятелства, роднините, имоти.
Открие направих:
Любов, хомот и пак хомот за скота- ...

Имаш ли спомен за връхчетата на пръстите ми
или ти трябва суфльор?
Броиш ли още миговете ни "густо"
след целувкиге лепкави с дъх на вишнев ликьор?
Помниш ли колко пъти в гъстия мрак ...

Море любимо,
море прекрасно,
море красиво,
но и опасно,
към теб сега ...

Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията ...

Тази роза - в теб се запечата!
Тази роза - в тебе бе посята!
Тази роза среща с теб зората!
Тази роза - като обич свята!
Тази роза - детството ти връща! - ...

Ще говоря на Ти, защото си в мен, а те няма
и гласът ми ще стигне при теб след стотици години.
И докато без отговор тлея във мрачната яма,
моят свят ще е сринат отдавна в купчина руини.
Ала лунният камък отгоре записал е всичко ...

Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...

Не те харесвам, драги мой,
макар причината да е неясна.
Ей така - не си от сой
и просто искам да те фрасна.
Но право имаш да мълчиш. ...

Прочетох я на много млади години – нейде в първи 0- втори клас. И я запомних.
Исках да я видя и по-късно, обаче – уви! – никога повече не я срещнах.
Поради което я преразказвам. Като поука за големите деца тук.
….
Орял си нивата селянин. И изведнъж ралото се закачило о нещо. Спрял той воловете, вгле ...

ОПРОВЕРГАВАНЕ НА ХИМНА
... понеже нищо не зависи от мен във този луднал свят,
пък и нали човек съм хрисим – бедняк, на горести богат,
дори си нямам телевизор – да гледам цял ден новини,
в които – казват, че са близо и моите щастливи дни, ...

С булката добре живяхме...
Е, на моменти зле си бяхме!
Лашкахме се по квартири.
Нямахме пари за бири,
камо ли пък за бижута- ...

Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка. ...

Не ме страх да бъда себе си
в този свят себичен,
в който всеки иска
първо той да е обичан.
И мери, постоянно изчислява. ...

Прокарвам пръсти бавно по гушата ти,
зарявам ги нежно в прелестните коси,
масажирам с върха им кажата ти,
измъркваш сладко в прегръдката ми.
С устни опсипвам лицето ти, ...

Боботи монотонно тъмна гостенка, предизвестена и добре позната,
по бели коридори с бели лампи.
Току-влезе без да чука в някоя от стоте стаи
и полегне до изстиващ спомен за човек.
Удря полунощ - безсилник в бяла дреха клепти безсънно в тъмен кабинет. ...

Немирен Георги се родил
и буен - като много други.
Лудувал, честичко се бил,
наказвали го, за заслуги.
Пораснал снажен, смел, напет ...

Понякога съм толкова добър човек,
а все ми казват хора, че не трябва.
Защо загиват ценности от миналия век,
това боли ме, а доброто мен ме радва!
Понякога съм толкова добър човек, ...