Мечтите си събрах,
опаковах чувствата
и ето ме, слънце,
към тебе полетях.
Ще ти донеса ...

Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...

Страданието ми е мъка,
че те нямам.
Желанието неисказано е нищо
и не стига да избягам -
в твоя свят, в теб, във всичко. ...

ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...

Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...

Спрете се, вандали, мафиоти!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...

Ако знам, че точно утре ще умра,
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...

***
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...

В очите й не виждате ли Бога!
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...

Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...

Егоисти сме... Скрити в мечтите си... зад тънки стени... Скриваме мрачните, крехки души... Крием какво ли?... Себе си май... А търсим и искаме откритост от другия... ние, скритите... Гледаме всичко... Не искаме нищо да изпуснем от поглед... Сетивата се претоварват... И всъщност изпускаме всичко...
Н ...

...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи – ...

Искам да ми казваш само истината!
Какво е истината всъщност?
Празни думи, хвърлени на вятъра
или остри камшици, оставящи незарастващи рани?!
Слова, изречени във ярост, пронизващи сърцето ...

Вън отново сняг прехвърча
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...

Усещам твоята липса като сух летен ден
А имам нужда от теб като капка свежа роса
Не издържам твоята липса, желая да си с мен
И да те прегърна, да заровя пръсти в твоята коса
Усещам твоята липса, усещам колко си далеч ...

Лято златно разлиства душата.
Златен залез с милиарди звезди.
А свидетел е само Луната,
само тя в тази нощ пак не спи.
Сенокос е! Стон топъл стаили ...

Пропъждаме ви, спомени горчиви,
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...

Но теб те няма!
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...

С годините не жалих чувства,
обич още във гърдите ни тупти,
топлина разлива се в очите
и галя пак сребристите коси...
Прегръдката ти пак ме обновява, ...

Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...

ако случайно
срещнете слон
и той не ви каже „здравейте"
не помисляйте
че е ням ...

Кравата
Кравата на моето детство
си отреза вимето,
изпи си млякото
и умря. ...

Удавиха се живите в реката,
(а мъртвите отдавна са заспали!)
Протягаш им едва сега ръката...
(Без клечки трудно огънят се пали!)
Отрязаха косите си чевръсто, ...

Животът е една въртележка! Раждаме се, порастваме - изграждаме се като личности и умираме. Хората смятат, че като приключим живота си тук, на Земята, отиваме в Рая или в Ада. Раят - отреден за добрите хора, Адът - отреден за лошите. Аз пък смятам, че и тук на Земята съществуват тези две разделения: ...

Виновна ли съм аз, че те обичам,
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...