Дървото, казват, имало душа.
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена, ...

Тази нощ
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...

Мечта
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на твоята душа,
и не просто да гледаш, а очите си да смееш да дариш,
там своето сърце във жертва да оставиш,
а разума навеки да забравиш. ...

Ж И В О Т Ъ Т
Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта? ...

Обичам те, защото си различен -
нещо повече от другите си ти!
Знаеш, че от мен си най-обичан
и че с теб ще бъда, дори и да боли.
Някак за човек си нетипичен... ...

Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...

Ти не знаеш...
Ти не знаеш как боли,
когато любовта си тръгва.
Ти не знаеш как кърви
сърцето... крещи и не млъква. ...

Искам да съм кафеварка
във самотния ти кабинет.
Та в почивката ти малка
дойде ли и моя ред,
със кафето да напомням ...

Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.
Вълнолома минутно растеше. ...

Безкраен блян са мечтите ми.
Безкраен зов са очите ми.
Безкраен вик е душата ми.
Безконечно е търпението ми...
И ето, аз имам: ...

Ние сме две тъжни, самотни сърца,
загубили се в тази Сивота.
Копнеещи за ласки и думи нежни, страстни.
Загърбили живота свой,
отдали любовта на деца и дом. ...

Егоистично
Всеки ден нещо пропускам.
Губя нещо.
Пренареждам приоритети.
Забравям имена. ...

Да литне в ясните простори,
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже, ...

Надвиквам тишината,
мрак е зората,
когато носиш ми лед.
Къде се загубих,
в смъртта ли се влюбих, ...

Доскоро бях
една такава гръмната -
на лапи четири
в небето, стръмното,
набоден таралеж - ...

Раздяла
Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото. ...

Тя... онази, с красивото име. Живее на последния етаж... щастливка е.
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...

Юрганът нещо ме боде,
сама съм - времето ме стяга.
Проклета да е тази нощ,
когато и сънят ми бяга.
Звездите ми гнездят в очите, ...

Аз пращах ти неспирно СМС-и,
в които питах: "Миличко, къде си?...",
и чаках ти с любов да отговориш:
"О, миличък, какво за теб да сторя?..."
Тогава ще почувствам, че го искаш, ...

Не вярвайте, когато кажат:
"Мъжете никога не плачат!"
През стиснати до болка зъби
ридаят те, дори без сълзи.
Сълзите на мъжа са редки, ...

Срамувам се...
Срамувам се... от себе си,
заради твойта вечна грубост...
Мечтаех си за... нежността,
а ти убиваш я с такава лекота... ...

На Индиана (Криси)
Във свят живееш паралелен -
с отворени очи сънуваш.
Душата ти е без предели
и все към себе си пътуваш... ...

Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и ...

ЖЕЛАНИЕТО НА ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ
Страхът е особена сила,
мощна и наглед непобедима.
Ако някой дух ми предложеше сила,
веднага щях да кажа: ”Страхът!”, а не да бъда невидим. ...

Имам много недописани писма,
(пълни с обич до любими адресати)
скрити в шумата на дворната асма,
чакат своя миг. Да ги разпратя.
Имам още нераздадена любов. ...

На кого му пука, че в тъмнина изпадаш
и че всеки ден към дъното, че и много по-далеч пропадаш.
В илюзия за времето забързан е светът,
а в мен расте ли и расте гневът.
И ако със някой споделиш какво изпитваш, ...

Трябва да тръгваш, знам!
Трябва да те пусна, знам!
А толкова боли да виждам
как ръката ми пускаш
и поглед надолу насочваш, ...

Към ъгъла отново се насочваме
на мъртва пустота. Ветрее.
Навярно време е да сложим точка,
преди от чакане да онемеем.
Нахлува болка, непосилно истинска. ...