На М.
Неусетно умират годините,
превръщат се в пепел от спомени.
Пред себе си не признавате
откога запълвате времето ...

С крила като на пеперуда
летя и с мечти заспивам.
А някои ме мислят за луда,
че в теб, каквото търся, откривам.
Лека и усмихната, с трепет жив, ...

Пролет
Сбогувам се с преспите.
Загребвам сняг в шепи.
От топлината топи се
и става бодра вода. ...

petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)
Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова. ...

Погледнах навън,
видях я - сам-самичка.
Сребърна луна.

Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.
Те винаги са искрени. До време. ...

Мисля, че настана време.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно, ...

Самота
Като дете бях влюбен в една Река
и всеки ден отивах да я видя
да поговоря с нея,
стоях самотен на брега, ...

За тебе беше цел,
а за мене - невинна игра,
получи се нещо,
но защо и кога?
Легло от пепел, ...

Защо ли? Защо
заспа вдъхновение?...
Е, стига... Стани!!!

За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?
За "сбогом" няма и да мисля, ...

Здравей...
Здравей, стара моя приятелко,
ти, която споделяш всичко с мен -
радост и тревога, щастие и забрава - нищо и всичко.
Здравей, пазителко на всичко свято, ...

Животът тежко и жестоко ни калява.
Понякога само със злини дарява.
Но доброто винаги побеждава
и бързо света завладява.
Хубаво е, че имаме добри души ...

Разтривам очите си с утро
Събудени валяци мачкат росата
Проскубани
Като паяци плъзнали по посока на вятъра
Облаците търсят сянка ...

Ghost of a Rose
The valley green was so serene
In the middle ran a stream so blue...
A maiden fair, in despair,
once had met her true love there and she told him... ...

Напевно чувам още колелетата.
Припомнили ми един безсмъртен блян.
За доброто във сърцата и порива,
от Йовков завещан.
Един е Йовков за България, ...

На малката уличка
Тихата стая - с нечутите думи,
шумният град - с безкрайните улички,
самотният дом - с разбити илюзии...
Вятърът носи се... спомени сее. ...

Evanescence - Lithium
Lithium…
Don't want to lock me up inside…
Lithium…
Don't want to forget how it feels without... ...

Не дишай ти,
не говори,
а нежно с устни рисувай
по мене ти!
С пръсти ...

Само сбогом ще кажа, преди да си тръгна.
Аз не съм многословна в разделите.
Ти не молиш, не искаш, дори не проклинаш
(както казваше - светът е за смелите).
Само вик ще изтръгнат гърдите ми, ...

Докога ще слушам лъжи,
докога, ми кажи?
Играеш си така,
сякаш съм играчка.
Не си заслужава да гоня вятъра, ...

Толкова пъти си представях как ще изглежда "той",
сравнявах го с поредния приказен герой.
Слагах го на бял кон да ми носи цветя,
а самичка бях в реалността...
Не знаех, че така ще ми се завърти света, ...

Не мога...
Не мога да откъсна очи...
Не мога да направя нито крачка...
Аз! Непокорната, тази, която
никой не можеше да спре... ...

„... През цялата изминала седмица Стела неизменно присъстваше в болничната ми стая. Невъзможността да се разделим будеше недоумение в околните и пораждаше безумна надежда в изтерзаното ми сърце. Не знаех с какво съм заслужил подобно щастие, но го приемах, държейки го здраво в ръцете си, без да му да ...

Колко страшна само е тя,
страхуваш се от нея във нощта!
Далеч от нея искаш да си ти,
но в мрака виждаш искрите от нейните очи.
Страх те е да заспиш, ...

Monrose - What You Don't KnoW
What you don´t know
Is that your scars are beautiful
What you don´t know
Is your imperfections all would make me whole ...

Не си заслужавам. Нищо не съм.
Прах от някога горяща жар.
Парченце от накъсана картина.
Надпис стар и силно избледнял.
Яма съм - вече без дъно. ...

Ще си попея!
Ще забравя,
че има път и ветрове...
Макар и временно -
на завет - ...

БЯЛА РОЗА
Все ми се присънва нощем
бяла роза от дантела,
тихо огъня ми взела,
а искам да я топля още... ...

По миглите ми само ще узнаеш
какво рисуват сънищата мои...
Събудиш ли ме - после ще се каеш
и Дяволът към Рая ще те гони...
Но ако до леглото коленичиш ...

Ти знаеш ли,че те обичам...
почти откакто се родих!
Аз първата си глътка въздух
единствено заради теб отпих.
Откривах образа ти в прашни книжки ...

Черното шалче, в торбичка храна...
Жито и вино, вода, хляб, сълза,
чувство за преходност и за малко вина,
а с тях и цвете да донеса...
На паметник ви гледам, мои обичани, ...

Не сме ли странни хората?
На празници - празнуваме,
макар да ни боли - веселим се,
смеем се, танцуваме,
та дано ни повярват околните! ...

Ела!
Събличай бавно думите от мене.
С парещи ръце ме прегърни.
От луната донеси ми цвете
и със лъч от слънцето ме целуни. ...

Сърцето във окови пак тъжи.
В твоя плен без милост го отне
от мен и щастливите ми дни.
То завинаги остава в плен
на сините очи!!!

Знаеш ли?
Зад небрежната, дръзка усмивка,
под вечната броня, която обличам,
зад външната, твърда обвивка,
дали знаеш - колко те обичам? ...