Всеки си мисли, че може
да я подритва с насмешка,
да й забие в гръб ножа,
щом и в живота е пешка.
Че е сама и бездомна, ...

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...

Ти беше като слънчев лъч,
огряващ моята съдба
и блесна залезът ти изведнъж,
потъна в мрак и тишина...
... Още миг поне постой, ...

Never Ever
A few questions that I need to know
how you could ever hurt me so
I need to know what I've done wrong
and how long it's been going on ...

Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...

По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват ...

Ти си тръгна, мислех завинаги,
и остави след себе си болката,
неизказани думи на времето,
незавършени куп намерения!
Ти си тръгна, мислех завинаги, ...

Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да ...

Черна роза стои на белия лист,
а на него - изписан стих.
Покрито с прах до него седи
и шишенце мастило.
Черни рози, черни рози, ...

Думи
До вчера думите
като дръзки торпили
пронизваха...
Мъгливите портали ...

ОТКРОВЕНИЕ
на Ники
Потъвам в мисли и броя минутите.
Завръщам се във спомена...
Неказани слова. Слова нечути. ...

Деца на новото време...
Виждам ви!
Прегърнали сами
себе си - стоите
и гледате в нищото. ...

Разкъсах дните в епилози.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове - ...

Докосваш ме
Вървим един до друг, пръстите ни се огряват и докосват...
Докосвам те за миг... и погледът ти заглушава моя вик...
Не питай... страст и болка... устните ми пак треперят,
Искат да прошепнат... да говорят... прегърни ме със очи, ...

> Бе свикнал да си ходи по земята,
>
> но веднъж към слънцето погледна.
>
> Неистово го завладя мечтата ...

Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...

Всичко беше розово, красиво,
а сега тъмно и сиво.
Обичта гореше в нашите сърца,
ала зла тъма прогони я сега.
В началото за мене бе шега ...

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...

Бебешко розово,
жълто, оранжево, синьо -
красиво...
Червено, винено-щастливо,
бяло и пенливо. ...

На кукувица заприличах.
От делника еднообразен
бягам, за да попадна в друг
по-тежък, по-опасен.
И май сама се и закуках ...

Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...

Какво всъщност представлява любовта? Дали тя е чувството, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се научаваме да изпитаме?Някои казват, че любошта е болка, други - че означава да имаш целия свят, но да искаш само един човек. Трети твърдят други клишета, които всички ние сме чували и не осп ...

Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми частица от свойта топлота, ...

Тя реши да просперира,
но бившият не бе достатъчно богат
душевно, не я рабираше въобще -
няма да е металик. Ама как така?
И за какво му бяха трета и четвърта чак врата? ...

Отидоха си лятото и птичата песен.
Отново е есен.
Времето се точи бавно и меланхолично,
за тъмната, студена есен, това е привично.
Потъмнява водата във езерата, ...

Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...

Какво остава всъщност от човека?
Една далечна, минала мечта,
една добре утъпкана пътека
и малко обич в миг на самота.
Когато уморена от живата, ...

Все повече се убеждавам в необходимостта човек да има своя истина, свой мироглед, а не да се води винаги по чуждото мнение. Само чрез собствени разсъждения и опит той може да се изгради като истинска личност, а не като марионетка, разигравана по нечия чужда воля. Затова трябва да четем и да мислим с ...

Господи, как те обичам!
Как само копнея за теб!
От всичко се отричам,
за един единствен жест!
Господи, как само желая ...

Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.
Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш. ...

Препънах се и паднах...
препънах се в своето сърце.
Как ли се е озовало на земята
като бездомно мъничко дете?
Та аз нали на теб го дадох - ...

КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви, ...

Гордееш се със своя произход
и че от село идва твоят род,
при всеки скъп и мил спомен
завръщай се при своя корен.
Щастлива си, щом проумяваш, ...