Под крушата
Стара круша сред полето,
самотна покрай ниските лози -
жита се люшкат кат морето,
вино увира в хладните мази. ...

Наслушах се на обещания,
на сладникави лъжи,
на обич, на признания,
на мъртвородени мечти.
Наслушах се и тръгвам. ...

Не мога да пиша, знам.
Никой не ме разбира, знам.
Тогава защо го правя?
Това също знам.
Правя го, за да си изясня, ...

Оставих много листи неизписани
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана -
все с болката, все с листа бял и в самота.
Сънят отбягва нощем пак очите ми, ...

Дали си само изповедник мой...
На Ф.
Разказвай ми. Обичам да те слушам.
Припомняй ми легенди и истории...
Гласът ти, като в люлка ме полюшва. ...

Да бях пчеличка или пеперуда –
над пъстрите полета да летя:
от дивите цветя да пия лудост,
за тебе да събирам красота.
Да бях поточе палаво в гората – ...

Животът е изкуството
да се родим навреме,
да се преродим овреме,
на халос да не се дреме,
от света да не си отидем без време, ...

На паркинга един шофьор пиян
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.
Разбира се, беглецът не успя. ...

Прости ми
На един Сладур, който ме нарече лъжкиня
Кажи ми как да те забравя,
дори да не искам, те виня,
обиди ме - нарече ме лъжкиня, ...

Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко, ...

* * *
Положих мечтите в нозете ти!...
Внимавай! Стъпвай по-леко!...
С любов душата обзета,
те моли... Стъпвай по-леко!... ...

За кой ли път
За кой ли път?
Събуждам се сама.
За кой ли път,
очаквах те до мен. ...

Имало приятелство едно, разправят,
пред което и беди и болки се забравят.
За него сезони и години не важат
и дори когато публично те унижат,
приятел верен пак до теб застава ...

***
“... ние, които нищо нямахме,
ще ги научим на спокойствие”
Георгиос Сеферис
Аз помня здравите тела, ...

Обичам те.
Просто затвори очи.
Отпусни глава назад.
Пътувай във ума си.
Единственото, което ...

Когато много те боли,
колекция от клоуни си нареди,
задвижвана от тебе - кукла на конци.
И избери един от тях,
дано предпази те със смях, ...

Тревога! Приятели, пиша следните редове с тревога за нашите деца. Преди няколко дни в" Откровения четох стихове от две деца на 14 г. и друго по-голямо. Едното "желае" да е вампир, да смуче кръв, а другото - да е мъртво! Шокирана и уплашена съм! В нашето болно общество напоследък нашумяха шокиращи сл ...

СКИТНИЦА
Не се завръщай ти при мене, скитнице,
отнела моя смях и младостта.
Аз всичко ти дадох, когато си тръгваше,
а ти за отплата ми взе гордостта. ...

ВЪЗРОЖДЕНСКО-ГЕНЕРАЛСКА
да се пее възторжено и без въпроси
От кога се е,
мила моя майнольо,
бесът разбесувал, ...

Усещам по лицето ми как падат
капчици любов от твойте устни,
носят на душата ми наслада
и сърцето принуждават да препуска,
след теб, по твоите пътеки, ...

Когато сам, изправен
пред проблемите стоиш,
сякаш ти се иска нейде
да се изпариш...
Да избягаш от сложния сюжет, ...

Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...

Когато…
тиха е луната,
обвита с черна пелена
и шумно те обичам
като рана… ...

За първи път правя, тъй че съм сигурен, че на повечето няма да им хареса :)

Трепетът бавно умираше
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена ...

Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.
Нима аз мога тебе да забравя, ...

За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...

Галактика си в свят неозарим.
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра, ...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...

Недовършено
Колко е трудно всяко начало,
колко е трудно на белия лист
да построиш за душата си тяло,
когато е нейният пулс отривист! ...