Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Безмълвно
непредизвикваща у никой страст,
освен всичко, сякаш бе безплътна
и крещяща, но без глас.
Озлобена, отчаяна, тъмна, ...
Наслушах се
на сладникави лъжи,
на обич, на признания,
на мъртвородени мечти.
Наслушах се и тръгвам. ...
Като начало...
Никой не ме разбира, знам.
Тогава защо го правя?
Това също знам.
Правя го, за да си изясня, ...
Изкуството живот
да се родим навреме,
да се преродим овреме,
на халос да не се дреме,
от света да не си отидем без време, ...
Случка за размисъл
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.
Разбира се, беглецът не успя. ...
Песен за Мъдростта
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко, ...
Мечти в нозете...
Положих мечтите в нозете ти!...
Внимавай! Стъпвай по-леко!...
С любов душата обзета,
те моли... Стъпвай по-леко!... ...
*** (Аз помня...)
“... ние, които нищо нямахме,
ще ги научим на спокойствие”
Георгиос Сеферис
Аз помня здравите тела, ...
Когато много те боли
колекция от клоуни си нареди,
задвижвана от тебе - кукла на конци.
И избери един от тях,
дано предпази те със смях, ...
Тревога!
Възрожденско-генералска
да се пее възторжено и без въпроси
От кога се е,
мила моя майнольо,
бесът разбесувал, ...
Безпаричие
Тогава, когато...
тиха е луната,
обвита с черна пелена
и шумно те обичам
като рана… ...
За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...
Поезия
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра, ...
Старото дърво въздъхна тежко...
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...