Сред цветята красиви крача из полето днес,
как мило е, Боже, докосвам ги тихо, с финес...
Дар божествен, знам, от теб е всеки полски цвят,
и ухаен, пъстър е за нас този земен свят...

Апатия
В ръцете ми свещта гори...
и нека ме запали...
От толкова любов се уморих -
от срещи, от раздели, от пожари! ...

Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...

творец дерзае
све магия сторва
та вселена се разцепва
и светът се пука
на вълшебствата поборник ...

Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам! ...

Коя съм аз, че да се боря
със слабости човешки?!
Коя съм аз, че да оборвам
решения и чужди грешки?!
Не съм чист извор, че да ме отпиваш, ...

На този ден, когато
Ти Сина си не забрави
и от мъртвите Го възкреси,
към Тебе искам да отправя
единствена молба: ...

Sorry if I ain't perfect
Sorry I don't give a -what-
Sorry I ain't a diva
Sorry just know what I want
Sorry I'm not a virgin ...

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...

Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат, ...

Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки ...

загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...

Моята нощ
Моята нощ е пълноводна река...
Пия от извора...
После тя ме премята
през своите бързеи... ...

Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...

Пламтящият Ангел
„... Целуни ме
със своя драконов език,
окрили ме
с плаващо прозрачния си лик ...

Самотната стрелка на стенния часовник удря точно часа на любовта!
И не с мелодия, а с бич налага малката сълза...
Сякаш нещо е умряло и пак ще се роди,
когато малкото капаче отново часа на любовта брои!

Вървя по брега на океана,
удрят се в душата ми бурните вълни.
Душата ми, отдавна разпиляна,
за тебе още ден и нощ тъжи.
Обливат пътя ми бурните вълни, ...

БОЛИ...
Когато душата дълго боледува,
накрая разболява и тялото.
Боли...
нощта още пази нашата песен, ...

Венец връз косите ми.
Върбов венец.
Отстрани като нимб -
триста слънчеви лъча.
И един нарцис ...

И когато си кажем: "Тихо е!"
ще се срещнат жадно очите ни.
И телата ни златни ще шепнат: "Обичам те!"
Ще забравим мечтите си смели.
В мига, когато всичко притихне ...

Никой не е в състояние да спре хода на времето,
не започвам да купувам,
влизам в нас и се събувам,
хвърлям монета и умувам
за живота, който искам, но бленувам... ...

По детски наивно вярвах,
че живея в свят, изпълнен с розови мечти;
но в действителност не осъзнавах,
че след време от тях много ще ме заболи...
Като глупачка в любовта повярвах, ...

Някой ме целуна...
Някой
тихо свири
в мрака...
соната за пиано... ...

Изтърпявайки се
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново. ...

Не ме съди, аз избора направих,
а в него навеки липсваш ти.
Не забравяй - аз не се продавам
с цената на земните пари!
Не те обичам като мъж, ...

За къде, за къде сте забързали, хора?
Отпуснете юздите на моторните си коне.
Позапрете ги. Погледнете нагоре
и вижте небето - за малко поне.
Наплискайте очи със синевата на простора - ...

ВЕЛИКДЕН БЕЗ МАМА...
( в памет на майка ми - Марианка)
Пак е същото - яйца, бои...
Само дето теб те няма...
А в душата ми боли - ...

Ино мий антикварну у душътъ.
Христос возкресъл! Начи имъ връзки!
Сичките съ чукът из мъхлъта
и кузунаци къту семки пръскът.
Зъпочна трутуаръ веч дъ лепни. ...

Не си спомням много за теб, но знам кой си...
Не си спомням много за любовта ни, но явно е съществувала...
Не си спомням, че си ме обичал... А дали е било така?
Не си спомням за болката ми, но знам, че я е имало някога...
Но кога?... не си спомням... ...

Посветено
на пишещите в "Откровения"
Христос возкресе!
Къде съм тръгнала - с ранените си мисли -
аршин с таланта ви да меря. ...

Плаха милувка и лъч светлина...
Ти ли си огънят звезден?!...
Прелетна птица на моя балкон...
Ти ли си оня глас меден?!...
Милна гъдулка запяла в нощта... ...

Нежни думи в стихове редиш,
„да си щастлива" ми шептиш.
‘Обичам те" ми казваш гласно.
Но моля те, недей, боли ужасно.
В очите ти виждам и любов, и драма, ...

Жената е една загадка, едно тайнство, едно вечно предизвикателство. „Създадена" от реброто на Адам, тя крие в себе си едно вътрешно вълшебство, което е извор на увереността, силата и любовта.
Жената е създадена за любов. Бог я е орисал със способността да дарява нов живот. Да бъде майка, да продължи ...