От очите ми капе мълчание,
преляло от ръба на липсата.
Във тясното ми гърло никнат крясъци,
поливани със неповикване.
Косите ми се сплетоха на възли, ...

Превита от товара на годините,
смалена във ръцете на тъгата,
надиплена от пътя на сълзите,
с които посоляваш самотата
преди да й преглътнеш залъка... ...

Аз виждам твойте пръсти ледени,
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми, ...

Отново мрак и тишина,
отново студ и самота,
отново болка и тъга,
отново я няма любовта,
отново съм сама, потънала в сълзи, ...

Ще отшумя,
като прелюдия от Бах.
Ще отшумя
без перспектива.
Бюрократично, ...

Една трагичност, пагубно далечна,
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...

Тревогата
Тъжно протегна ръка
Търсейки есенни
Трепети
Тъмно е ...

* * *
Дълги дни изгаряше във треска,
дълги дни отчаяно се мята
Милохнев на прага на смъртта.
Често пъти в дървените фрески ...

Спести си мили обещания!
Вземи деня и бягай скришно.
О, стига вече оправдания!
Да гледаш топло е излишно.
Задръж си всички извинения, ...

Познаваше ме от години,
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми, ...

Любов ли бе... не знам. Мина време оттогава и аз забравих чувството голямо. Следите са изтрити, спомените бавно, бавно се заличават. Там, където бях тогава, на онова място, на външен вид простовато, а всъщност, напомнящо за смях, там сега е пусто! Няма го слънцето да озари с топлите си лъчи, няма го ...

Не вярвам в празници -
на тях кръщелници
са свещите.
Живея с клетви,
във кръстове ...

Спомени се губят някъде далече, сълзите падат тежко на земята, а сърцето жадува за теб! Да, за теб, който си отиде завинаги от мен. За теб, който си всичко за мен!
Бяхме щастливи! И в началото беше най-красиво. Ти правеше такива неща за мен, караше ме да се чувствам щастлива. И сега, оплетена в лъжи ...

Стои пред мен едно момиче с бледото лице
и аз я гледам как тихо си мълви под черното небе.
Чувам шепот жален и разплакан,
зов нечут, а толкоз чакан!
Момичето ме гледаше, като камък вкаменено. ...

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас ...

Бягах от теб без предпазен колан,
в случайно избрана, грешна посока,
в стремеж стихиен, обичайно неразбран
да надбягам себе си. Не спазих срока.
Не ми налагай граници или закони, ...

Отминаха столетия с лета,
които демонът така и не запомни,
защото в тях той никога не срещна любовта,
която във сърцето да го стопли.
Какво от туй, че има приказно лице, ...

В очите ти видях живота
по-красив и по-спокоен от сега...
щом загледах се, потънах в тях,
макар да зная, че това е грях.
Във моя свят, осеян с страх ...

Денят е някъде зад мен ,
а вечерта е топла, мека,
като ръката на жена,
галеща с въздишка лека...
През облаците се прокрадва лъч, ...

Във живота е така,
две души се разделят
и след това ръка в ръка
чувствата си пламенно споделят.
Но ето как в сълзи и мечти ...

Не съм луда.
Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден! ...