Наталия се омъжи рано - преди да е изтекла първата година след като завърши гимназия. С Динко се бяха срещали и в училището, и в читалището, и на улицата. Някои от приятелките ѝ го харесваха и си говореха за него, но тя - ами, на нея ѝ беше все едно. До септември, когато видя, че се задава насреща ѝ ...

Тези плъхове... Стоеше отгоре и ги гледаше. На моста над Перловската река минаваха толкова много хора и возила, а никой не ги забелязваше долу, сякаш този свят под повърхността не съществуваше. Правеха поредния ремонт на улицата и сега имаше временна спирка – разбира се, на място, където беше трудно ...

Ти пак ще се родиш от дъх на цвете
и всяка нощ ще светиш в моя дом.
Ти все ще си искра и полъх звезден,
от теб ще блика радост с всеки стон.
Какво съм аз без твоя ласка свидна, ...

на Силвия Илиева
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина. ...

Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе ...

Според Библията човек не живее само с хляб.
Затова са мезе-градусовите отровителни добавки.
Поредни новости са мръвки трътки от третополов добитък и глътки врътки от конякючек.

ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...

Изчезна преписката. Беше я сложила на бюрото, отиде само да пийне две-кри кафета рано сутринта и, когато се върна по обяд, папката я нямаше…
Обърна се към колегата. Нямаше понятие не само за папката, но дори за каква преписка става дума. Тя се ядоса – ама че егоист, не се интересува ни кой с какво е ...

Понякога с вълшебната ти същност
се срещам в пъстри, звездни измерения
и в съчетание с ефирна външност
танцува твоят дух към просветления.
Омайващо усмихваш се... В очите ...

Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг. ...

Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ...

РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...

Яжте риба на корем-
май научно е доказано,
само,че, не съм серсем
да се тъпча безнаказано.
Екстри имала тя много, ...

Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич, ...

Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...

В земя на древни чудеса,
имаше хляб истински, без никакви меса.
Изпечен с любов и без суета,
вкусът му бе най-добрият в света.
От векове той се е приготвял: ...

„Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“
Със създаването на света се появява и човекът ...

Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...

Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...

/на Таня/
Животът дар е! Да се учим в него,
прескачайки над урвите със скок,
надмогнали погрешното си Его,
променяйки мига за нас жесток. ...

От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Пр ...

Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...

Astarte rules the hearts
Giving love to people
No one can avoid it
Endless
Sun Ray

Сред звездна гарнитура -
две резенчета нощ ...
Едно от най-вълшебните блюда ...
И аромат на лято,
който носи мощ ...

Топло ми е и през сезона зима,
имам летни спомени в тетрадка -
пътят който съм изминала,
топли ветрове и попътен вятър!
Събрала съм няколко прегръдки ...

***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...

Аз нямам какво да оставя.
Нито нещо да ти завещая.
Оставям ти спомени само.
Усмивки безброй разпилени.
Мисли разхвърляни и несъбрани. ...

Няма цвете като теб,
така да топли нежно душата ми,
да ме кара да мечтая,
да ме кара да бъда по-добър човек,
няма цвете като теб, ...

Снежинката
На Снежана
Ти чиста си като снежинките навън,
излязла си сякаш ти от моя сън.
Красива, нежна, мила и добра жена, ...

Не търся правите участъци на пътя,
макар и стръмно устремени към звездите.
Жадувам острите завои,
дори надолу да ме свличат.
Не търся правилност в чертите, ...

... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...

Бях вече на плажа и наблюдавах как морето се пробужда от лъчите на слънцето. Тихо, позлатено, равно като тепсия. Дори чайките, странно, ги нямаше. Съвсем сам, както всяка сутрин от няколко години насам. В ръце държах две сини хавлиени кърпи, единственото което е останало от родителите ми на този пла ...

Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...