Денят
в прозореца догаря,
приседнал тихо на перваза,
мушкатото целува за сбогуване
и с мене нежно се прощава. ...

> Най-тежкият развод
>
> Стихия бях, а свила съм се кротко днес,
> плача тихо и очите си поглеждам,
> подиря сили - а потъвам в страх, ...

С теб загубих слънцето,
изчезнало зад планините.
Загубих небето,
скрило се зад гърба ми.
Загубих щастието, ...

Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:
" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:
" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам е ...

На И.
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...

посвещавам на палавника - Ангар
Пази се, Снежни ми човеко!
Аз огън съм и нямам жал...
Докосна ли те, даже леко -
ще се превърнеш в локва кал... ...

Под табуретката
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял. ...

Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше, но никой не знаеше...
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло ...

Смях
Смехът, какъвто и да е,
навсякъде живот посажда.
От радостния - цвят расте,
иронията - троскот ражда.

Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.
Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка, ...

Къде се изгубиха дните,
когато бяхме щастливи,
нима сме в плен на лъжите
и мисли - зли, похотливи.
Светът, покварен от човек, ...

В студените вълни на есента
гората плавно сякаш се стопява.
И на талази идва, стъпва...тя.
И птичи зов оттам не проехтява...
В канавките с опадали листа ...

Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я, ...

Тръгваш...
късат се струните,
Тръгвам...
жалко безумие,
ще те спра, ще ме спреш, ...

Непростимо...
Разпилени въздишки, плахи думи... неказани,
върху бледите устни бездиханно... мълчат...
А очите, очакващи, с тъжен дъжд са белязани,
в тихи нощи, помръкнали, звездолунно сълзят. ...

Дъ съ чите саму от оръ с много фтички у главътъ!
Смешну ми е, чак шъ гръмна. Гледъм - веч съм запръхтела.
Вънка петлю зе дъ съмва, със кокошка прилителъ.
Смешну ми е, шъ съ смея. Даръ - зе, чи съ изучи.
Кметя турга и ругатъ, белким земи дъ сполучи. ...

- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...

УМОРИХ СЕ
Уморих се да тичам след теб,
да гоня в безумство миража!
Искам просто да спра ето тук
и да плача сега на паважа! ...

Къде си? Върни се, остани,
вгледай се в очите ми,
далечни пътища пребродени,
сълзи от любов отронени.
Дали изпитваш тези чувства ...

Има път – без посока,
в безпътицата от друми…
Има цел – без успех,
но целта е живота ни.
Има време – в безвремието ...

На кръст ли съм или на кръстопът,
а може би по малко и от двете.
Не се подреждат вече мислите,
а думите отказват да седят в редица.
Край мен е хаос, в мене още по-голям. ...

Тициано Феро - Черни нощи
(Autori: Tiziano Ferro)
(Автори: Тициано Феро)
Sere nere
Ripenserai agli angeli ...

Какво да направя,че да ме погледнеш със други очи,
така, както аз в момента те виждам?
От крадена обич, повярвай, боли,
тя, любовта, при мен все не идва...
Харесвам те много - не знаеш това ...

РАЗМИНАВАНЕ
В очите ти замислени дихания
оставят диря всеки следващ път.
Космически огромни разстояния
напук между душите ни кръжат. ...

ТЪНЪК ДИМ,
над листата надвесен...
Аз се връщам при теб
като изстрел на кестен.
Разпилявам росата ...

Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе я ...

Вятъра
Още ли гониш вятъра? Тогава мълчах,
исках да видиш, знаеш, познаваш,
без да страдаш, да го разбереш.
Обичай вятъра, не го гони, той не се улавя, ...

Все още щом погледна в твоите очи,
ми се иска да ме гледат все така...
да са вечно пълни с хиляди искри
и да показват обичта!
Все още щом докосна твоята ръка, ...

Бях толкова красива -
ела на камък във небето синьо.
Росата гали клоните ми диви.
О, ангел прелестен, вдигни ме...

Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите! ...

Аз мога да бъда каква ли не
и мога да имам твоето сърце!
Аз мога да бъда щастлива,
събрала от хора смеха,
във радост на роза прилична, ...

Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...

Ето я!
Поредната "последната" любов на прага ти стои!
Прегърни я!
Нали толкоз дълго чакаше я ти?!
Сега я имаш! Докосни я! ...

Животът е странен понякога... Така ме завъртя, че не можах да създам собствено семейство, но отгледах децата и внуците на двете ми по-големи сестри. Някои от техните бисерчета съм ги записала...
Веднъж петгодишният Емчо, внук на сестра ми Синита, каза:
- Мамо, щръкват ми ушите за тази музика!

The Kiss Of Dawn
Blinded I am
And so are you
By shedding tears
Confusion that separates us two ...

Не успях да стана следващата бройка,
с която можеш да се хвалиш.
Любовта ме спря да не допусна грешка,
за която цял живот да се разкайвам.
Не ме обичаше, желаеше плътта, ...

И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя." ...

Робин Бек - Сълзи в дъжда
Тази дъждовна вечер, това е краят
Сълзите ще потекат всеки момент
Знам, че трябва да се сбогувам с теб
Но не знам как ...

Аз поисках тялото ми да те призове,
"Обичам те" да каже затопленото ми сърце.
В дантелено-нежния ти стих се влюбих,
уплаших се, като мъничко дете.
Аз молех ръцете ти да ме докоснат, ...